— Така е! — съгласява се Гав. — В смисъл „ако знаех, каквото знам сега“!
— Не! И двамата грешите! — заяждам се. — Чуйте само как звучи вокалът на Долтри! Това е вопъл. Той е съкрушен. Историята на един пич, който най-сетне е осъзнал собствените си ограничения. „Не съм по-добър сега“, защото съм същото скапано копеле, каквото винаги съм бил.
Сик Бой внезапно става агресивен, избеснява сякаш това е нещо много важно.
— Плещиш тъпотии, Рентс! Кажи му, Гав!
Май Мистър Уилямсън приема песента твърде лично. Спорът продължава, докато Даян не се намесва.
— Как може да се връзвате на такива тривиални глупости? — Тя поклаща глава и се обръща към Ники и Сара. — Пари давам да прекарам един ден в техните глави, само за да видя как се чувства човек с толкова ненужни боклуци, които плуват наоколо — Едната й ръка ме помилва по челото, а другата се отпуска върху бедрото ми.
— Само час, не повече — подхвърля Сара.
— Правилно — съгласява се Сик Бой и явно осъзнал пълния идиотизъм на спора ми се ухилва. — В доброто старо време Бегби винаги беше наблизо, за да се изцепи — Пълни шибани глупости! Писна ми! Да си затваряте плювалниците, че да не ги разбия!
— Да, понякога твърде многото демокрация не е за добро — смее се Гав.
— Тоя Бегби изглежда голям образ? Бих искала да се срещна с него — заявява Ники.
Сик Бой поклаща глава.
— Не става. Той всъщност не си пада по момичета — хили се Саймън и двамата с Гав избухваме в смях.
— И по момчета много не си пада — добавям и тримата вече се заливаме от кикот.
Скоро Ники подхваща за Кан. Даян ме беше предупредила, че приятелката й се е смахнала на тази тема. Сара и Гав пък започват да се заяждат помежду си. Двамата с Даян решаваме, че това е знак да си ходим, като тя пробутва нещо от типа, че трябва да разпечата още едно копие на работата си. За жалост, Ники и Сик бой избират да се присъединят към нас и да пътуваме в едно такси.
— Тая Сара си я бива — заявява Сик Бой.
— О, наистина ли? — заяжда се Ники, а лицето й е зачервено и потно от алкохола.
— Предложих й четворка, но тя не си падна — потвърждава съмненията ми Сик Бой. — Мисля, че и Гав не беше много навит — добавя той и се обръща към Даян. — Ди, теб не те поканих, не защото не те харесвам, а защото идваш в пакет с Рентс и самата мисъл…
Всъщност бях й признал, че копелето вече беше пускал подобни идеи. Тя го поглежда унищожително и започва да си говори с Ники, която е доста пияна. Качваме се по стълбите и се разделяме в двете стаи горе. През стената чувам как Сики и Ники, както ги нарича Тери, завъртат здрав пиянски скандал.
Започвам да чета последната чернова на работата на Даян, Докато тя отива в банята. Голяма част не мога да разбера, което приемам за добър знак. Всичко е много научно — доказателствен материал, препратки, цитати, бележки под линия, обширна библиография и т.н., но и зачита.
— Изглежда отлично — казвам й щом влиза. — Искам да кажа, доколкото изобщо разбирам от тези неща. Но със сигурност е идеално четиво като се опънеш в леглото.
— Става за дипломиране, но нищо повече — казва тя без всякакъв намек за песимизъм.
Започваме да си говорим какво ще прави сега, след като е завършила работата си, тя ме целува и казва:
— Спомена нещо за опъване — разкопчава ми ципа и изважда втвърдяващия ми се пенис. Държейки го здраво, прокарва език по устните си. — Ще направя това — казва ми тя. — И пак, и пак, и пак.
Мисля си: едва ли бихме могли да го направим повече пъти за една нощ отколкото досега.
След това му удряме един здрав сън и отново е средата на следобеда на другия ден. Донасям две чаши чай в леглото и решавам, че е време да разкажа на Даян за всичко, за цялата история. Колко е знаела отпреди или се е досещала не мога да кажа, но не изглежда прекалено изненадана. От друга страна, тя никога не изглежда изненадана. Навличам пуловера и дънките си, а тя се изправя в леглото.
Значи смяташ да откриеш твой приятел алкохолик, който не си виждал от почти десет години и да му дадеш три хиляди лири в брой?
— Да.
— Сигурен ли си, че добре си го премислил? — пита тя с прозявка и се протяга. — Не се съгласявам често със Сик Бой, но може да причиниш на човека повече вреда, отколкото добро, като му дадеш всички тези пари накуп.
— Това са си негови пари. Ако избере да се пропие до смърт, негова си работа — казвам й, но знам, че мисля само за себе си, за нуждата да си разчистя сметките.
Студът сякаш се е пропил в тъканта на града. Като някаква болест е, от която това старо място не може съвсем да се отърве, поклаща се несигурно, а-ха да залитне обратно в истинската зима, отстъпвайки пред безпощадните, ледени ветрове от Северно Море. Майл изглежда призрачно, макар тъмнината още едва да се спуска. Крача с усилие по паветата и намирам Клоуз. Минавам по тясната пътека, която извежда в малък тъмен двор, заграден от високи мрачни сгради.