— Как върви, Кърт?
— Велико — казва той и води гаджето за ръка. Очите й са се изцъклили и тя едвам ходи по права линия. — Това е най-великото време в живота ми!
Не мога да оспорвам такова твърдение.
Дръпвам го към мен и прошепвам в ухото му.
— Помниш ли какво ми беше казал за онези типове? Пичовете от училище? Как са ти се подигравали, че си изрод? Е, кой сега е прав и кой крив?
Той се надул като пуяк. Партито приключва и отиваме в някакъв клуб, но вътре е адски тъпкано, едва се движим и затова решаваме да пренесем купона в нашия апартамент в хотела.
— Егати чудото — казва Къртис, оглеждайки разкошната фасада. Пътят на нашата малка групичка е препречен от униформен портиер, който ни пита доста презрително:
— Гости ли сте на този хотел?
— Не, дори и най-развинтеното въображение не би могло да си представи подобно нещо — отговаря тежкарски Саймън. Тъкмо, когато портиерът се кани да ни изрита, Саймън изважда ключовете си.
— Да бъдеш гост означава да получиш някакъв вид гостоприемство, поне най-елементарна любезност. Да, ние сме отседнали в този хотел, но, не, не бихте могли да ни наречете гости.
Портиерът се опитва да каже нещо, но Саймън маха с ръка, сякаш пропъжда отровния мирис на пръдня и влиза вътре. Аз го последвам с леко извинителна усмивка, а после и останалите. Качваме се в стаята и пресушаваме бара. Саймън продължава да ме дразни с откритото си подмазване на мис Фокс Сърчлайт. Начинът, по който поглъщат цели лопати с кокаин е направо стряскащ.
— Порнографски филм… И Къртис е звезда? — пита тя и го гледа ококорено. Къртис лежи на дивана, а Мел кима утвърдително.
— Да, Къртис, Мел също и Ники, разбира се — благоволява да ме спомене Сик Бой. — Жените винаги са главните в порното. Но Къртис притежава инструмент, който го издига далеч над средното посредствено ниво! Разбира се, и аз играя във филма…
— Наистина… — Мис Сърчлайт потрива ръката му, докато двамата се разкъсват с очи.
Мазният им флирт ме кара да се чувствам, сякаш съм погълнала тонове захарен памук. Слушам го известно време как се лигави и се унасям в сън. Когато се събуждам посред нощ, пикочният ми мехур ще се пръсне, ставам и се затътрям към тоалетната, където пикая болезнено и дълго, на тласъци, сякаш изкарвам разтрошено стъкло — сигурен признак за убийствен цистит. Мини-барът е празен, Саймън и Фокс Сърчлайт са се изпарили, а Къртис и Мел дремят върху шезлонга, прегърнати както са си с дрехите.
Отново сядам на тоалетната чиния и се опитвам да изкарам остатъците от токсичната урина. Обаждам се на рецепцията да ми изпратят малко нурофен. За късмет имам малко циланол в чантата и глътвам едно прахче. Кошмарът обаче е пълен. Не мога да заспя отново, цялата се обливам в трескава пот. Саймън се връща и забелязва неразположението ми.
— Какво има, бейби?
Обяснявам му и точно в този момент пиколото чука на вратата. Саймън отива да отвори и се връща с нурофена.
— След малко ще ти подействат, бейби, няма страшно… Взе ли си циланол?
Кимам изтощено.
— Не съм чукал онази Рони — обяснява припряно той. — Просто се разходихме по плажа, защото всички заспаха. Тези дни има една жена за мен, бейби, една жена, поне извън екрана!
Разходка по плажа. Звучи толкова романтично, че предпочитам да я беше изчукал набързо в стаята й. Той забелязва Мел и Кърт, отива и ги събужда.
— Почти съмна. Можете ли да се върнете в Бевърли и да ни оставите за малко сами? Моля?
Лицето на Мел се намръщва, но тя се надига.
— До-обре… Хайде… Вдигаме се, Къртис!
Къртис се изправя и вижда сълзите ми.
— Какво има, Ники?
— Женски проблеми. Ще се оправи. Ще се видим по-късно — обяснява Саймън.
Къртис не е доволен от обяснението и идва на леглото ми.
— Как си, Ники?
Благодарна съм за загрижеността му и той ме целува нежно по трескавото чело, а аз обгръщам кръста му с ръце. После идва Мел, прегръщам я и я целувам.
— Добре съм. Мисля, че лекарствата започват да действат. Най-обикновен цистит. Твърде много вино и концентрати. Мисля, че това разяждащо шампанско ме довърши.
Когато си тръгват, аз и Саймън лягаме в леглото, обърнати с гръб един към друг, вдървени и напрегнати, аз от болка, той от коката.
Постепенно започва да ме отпуска и заспивам. Трябва да е било някъде средата на следобеда, когато се събуждам от движението му наоколо. Той се приближава и сяда на леглото с таблата със закуска: кроасани, кафе, портокалов сок, малки франзели и пресни плодове.
— По-добре ли си? — пита той и ме целува.
— Да-а, много по-добре — отвръщам и се гледаме мълчаливо в очите.
След известно време той стиска ръката ми и казва: