Когато се връщам в ресторанта забелязвам, че е станал някакъв скандал и с нарастващо безпокойство установявам, че нещата се развиват на нашата маса.
— Тази карта не може да е на червено! Просто е невъзможно, мамка му! — крещи Саймън със зачервено лице от пиенето и вероятно кокаина.
— Но, моля ви, мосю…
— НЕ МИСЛЯ, ЧЕ МЕ РАЗБРАХТЕ! ТОВА Е ПРОСТО НЕ-ВЪЗ-МОЖ-НО!
— Но, мосю, моля…
Гласът на Саймън преминава в тихо съскане.
— Не ме пързаляй, шибан жабар! Искате ли тук Том Круз? А Дикаприо? Не искате ли да се храни тук? Утре имам среща в този ресторант с Били Боб Торнтън, трябва да обсъждам с него огромен филмов проект…
— Саймън! — изкрещявам. — Какво става?
— Извинете… О’кей, о’кей. Сигурно е станала някаква грешка. Опитайте с тази. Той подава друга карта, която проработва. Въпреки киселото изражение на главния келнер Саймън гледа самодоволно и нагло и не само, че отказва да остави бакшиш, а на излизане се провиква в салона:
— JE NE REVIENDRAI PAS!
Навън се колебая как да приема случката — като досадна или забавна. Толкова ми е приповдигнато, че избирам второто и избухвам в пиянски нервен кикот.
Саймън ме поглежда кисело, после поклаща глава и сам започва да се смее.
— Това е пълна глупост. Опитах да платя от сметката на Банана Адзури Филмс. Там е пълно с мангизи. Всичките нари от далаверата с едно-шест-девет-нула са там и само Рентс и аз можем да се разпореждаме с тях, а той е в Амс… — Той замръзва и ледена паника завладява погледа му. — Ако. Това. Копеле.
— Тресе те параноя, Саймън — смея се. — Марк ще бъде тук утре, както се уговорихме. Нека се приберем — прошепвам в ухото му, — и да правим любов…
— Да правим любов! Да правим любов ли? Когато рижият крадец най-вероятно е отнесъл всичко, за което съм се трепал?
— Не ставай глупав — умолявам го.
Сякаш за да си възвърне контрола и да си вдъхне увереност, Саймън протяга ръце пред себе си.
— Добре… Добре… Вероятно изглупявам. Знаеш ли какво, ти се върни в хотела, а аз ще се успокоя и ще звънна няколко телефона за петнайсет минути.
Отвръщам с нацупена физиономия, но той не помръдва. Тръгвам и с нежелание се връщам в хотелската стая, където си наливам едно питие, мислейки за копелето и неговата разходка по плажа с кучката от Фокс Сърчлайт.
Когато Саймън се връща, той е по-спокоен и в по-добро настроение.
— Намерил си Марк, предполагам?
— Не, но говорих с Даян. Тя ми каза, че той току-що се е обадил от Амстердам. Казал е, че ще й се обади и по-късно и обеща да го накара да ми звънне веднага — обяснява той, после добавя умоляващо: — Извинявай, бейби, нерви. Твърде много кока…
Приближавам се към него, сграбчвам здраво ташаците му през панталона и усещам как курът му се втвърдява. По лицето му се изписва широка усмивка.
— Ти мръсна кучко — смее се той и се хвърля върху мен, после вече е в мен и правим любов трескаво, дори по-горещо и ненаситно от първите ни няколко пъти.
По-късно отиваме на рандевуто с Мел и Кърт и потегляме към партито на Фокс Сърчлайт. Доста е тъпо, но диджеят е чудесен и оживява обстановката, а ние пак се намотаваме. Когато всичко завършва се мятаме на един катер, който ни закарва към туристическия кораб Прайвит, закотвен наблизо и отскоро превърнат във филмово студио. Това е парти на порно звездите, с чукане, евро-техно и пиене на корем. Саймън е очевидно кълбо нерви, непрекъснато говори по мобилния, опитвайки се да се добере до Марк. Той се опитва да звучи небрежно:
— Ако от тази музика не ти се прииска да те изчукат отзад, нищо не може да те накара.
— Прав си — отвръщам. — Нищо не би ме накарало.
Аз, Мел и Къртис си правим купона на дансинга, макар Кърт постоянно да изчезва и да се връща ухилен до уши, под ръка с някоя изумяла порно-звезда. Мел и аз биваме атакувани постоянно и по всякакви начини от мъже, включително Ларс Лавиш и Миз, но само се наслаждаваме на собствената си власт над тях, отблъсквайки всички, но ужасно флиртувайки с все сила. В един момент се измъкваме в тоалетните и се затваряме в една кабинка, където правим любов, докарвайки се взаимно до оргазъм. Всъщност това е вторият път, когато сме интимни по този начин без наличието на камера.
Когато се връщаме обратно на палубата, напрегнати, но доволни, подхилвайки се една на друга, виждаме Саймън, който постоянно се опитва да се свърже с някой по мобилния. Пристигат още катери и корабът се напълва. С периферното си зрение забелязвам слабо момиче с дълга руса коса, което не е изненадващо, но гласът, който чувам да й говори ме кара да застина. Саймън дори изключва шокиран мобилния си.