79. „…Изи Джет…“
Цяла сутрин Саймън звъни наляво и надясно като откачен. Пристигаме на летището, за да хванем полета на Изи Джет до Единбург, първия възможен, рано сутринта. Тери и неговата американска порно звезда, Карла, са дошли да ни изпратят по единствената причина, че Тери иска да вземе ключа от нашата стая, а Саймън не желае да се раздели с него до последния момент.
Той не спира да следи Тери с неприкрито подозрение, който сега тъкмо излиза от магазина на летището.
— Наистина оценявам, че се връщаш с мен, Ники — казва той, — защото спокойно можеше да останеш още няколко дни с Къртис и Мел и да купонясате яко на награждаването. Сигурно ще си сред победителите. Това е твоят звезден миг, Ники!
— Трябва да се подкрепяме, скъпи — казвам му, стисвайки го за ръка.
— Не се безпокой, Сик Бой. Аз и Карла ще оползотворим апартамента, нали, мила? — казва Тери и поглежда новото си гадже, а после мен, очевидно разтревожен да не си променя плановете.
— Да-а… много мило от твоя страна — щастливо гука тя. Саймън изглежда ужасно притеснен и Тери, очевидно усетил безпокойството му, казва съвсем искрено и сериозно:
— Аз ще бъда добър посланик на Седем Тека и няма да трупам сметки на стаята, обещавам.
Но Саймън не го чува. Той се е свързал с пъба и говори с Алисън. Видът му повяхва още повече.
— Сигурно се шегуваш… Не мога да повярвам… — той се обръща към Тери и мен. — Шибаните куки и митничарите са в пъба. Конфискували са техниката… Затворили са пъба… Али! — казва рязко той отново в телефона. — Не казвай на никого! Кажи им, че съм отишъл във Франция, което си е така. Някаква следа от Бегби или Рентън?
Следва кратко мълчание и Саймън изревава:
— КАКВО! Вкарал е копелето в болница? В кома? Рентс? — задъхва се той.
Сърцето ми почти изскача през устата. Марк…
— Какво е станало? Саймън изключва GSM-а.
— Рентън е пребил Бегби! Вкарал го е в болница. Бегби е в кома и казват, че можело и да не излезе от нея. Спъд го е казал на Али, самият той е бил там и го е видял, в края на Уок снощи!
— Слава богу, че Марк е добре… — казвам на глас и Саймън ме изпепелява с поглед. — Саймън — прошепвам, — нали в него са нашите пари…
— За какви пари става дума — пита Тери и наостря уши.
— Едни пари, дето му дадох на заем — поклаща Саймън глава. — Както и да е, Тери, ето ти ключовете — Той бързо ги вади от джоба си, хвърля ги в ръцете му и казва с горчивина, — забавлявайте се!
— Мерси — казва Тери и прегръща Карла през кръста. — Нямай притеснения, купонът ще бъде пълен! — намига той. След това разсъждава на глас. — Странно. Марк да претрепе Бегби. Това бие и най-смелите залози. Винаги съм си мислел, че тия щуротии с каратето са пълен въздух, ама гледай какво става. Е, чао за сега — ухилва се той и потегля през фоайето със своята порно звезда. Гледам го как се отдалечава щастлив, пърха като пеперудка, има всичко, от което се нуждае и си отживява като пич, докато Саймън, който трябва да е още по-добре има болезнено, отровно изражение. Тери, отвързан в Кан за цели два дни е още една сериозна тревога.
По време на полета от Саймън струи омраза към целия свят и когато кацаме в Единбург, той още кипи от яд.
— Още не знаеш, дали Марк ни е обрал, така че успокой топката. Изкарахме великолепно? Филмът беше истински успех? Това е позитивно.
— Хъ-ъх — прокашля се той. Вдигнал очилата си нагоре, криви врат и се оглежда напрегнато наоколо, докато си взимаме багажа и минаваме през паспортен контрол и митницата.
Когато излизаме във фоайето той се заковава като стълб. На около петдесет ярда от нас стоят Марк и Даян, които се канят да преминат през портала за заминаващи.
Даян преминава първа и тъкмо Марк показва документите си, когато Саймън се изцепва с все сили:
— РЕ-Е-Е-Н-Т-Ъ-Ъ-Ъ-Н-Н!
Марк го поглежда, усмихва се вяло и махва, а след това прекрачва през портала. Саймън се юрва след него и се опитва да премине през пропуска, но служителят и бодигардът препречват пътя му.
— СПРЕТЕ ТОЗИ КРАДЕЦ! — крещи бясно той, докато гърбовете на Марк и Даян се стопяват. Аз също изтичвам при Саймън, гледам към нея и се чудя дали ще се обърне, но тя не го прави.
— КАЖИ ИМ, НИКИ! — настоява Саймън. Стоя като поразена от гръм.
— Какво мога да кажа?
Той се обръща към служителя и бодигарда. Идват още техни колеги.
— Вижте — моли се той, — трябва да ме пуснете вътре!
— Трябва ви валидна бордова карта, сър — уведомява го чиновникът.
Саймън пухти, опитвайки се да контролира дишането си.