— Искаш ли да дойда? — питам.
— Не, по-добре да отида сам — отвръща той и потегля с Раб, който няма търпение да се прибере при жена си и детето.
На мен ми олеква и сядам на дивана, главата ми ще се пръсне и цялата треперя, докато обмислям какво да правя.
80. Мръсен № 18753
В шок съм. Сякаш всичко добро си е отишло, а останалото е с главата надолу. Майка ми плаче на телефонния секретар и пита, възможно ли е пресата да се отърве след подобни ужасни лъжи за сина й. Раб намина, очевидно тържествувайки, но съм толкова скапан, че не ми дреме. Все пак успях да отскоча до майка ми и почти я убедих, че всичко е изфабрикувано от завистници и нещата са в ръцете на адвокатите ми.
Етюда, който разиграх беше брилянтен, сценичният ми бяс изискваше енергия, която не подозирах, че имам. Тръгвам си и си мисля за Франко, как този чекиджия прецака така ужасно нещата за мен и за себе си.
Насочвам се към къщи, където ме чака Ники и се чудя кой ли ме е натопил. Списъкът в главата ми върви както следва — Рентън: ТОЛКОВА ИДИОТСКИ ОЧЕВИДНО, Тери: КОПЕЛЕ МРЪСНО, ЗАЩОТО ГО ИЗРИТАХ!, леля Паула: НЯКОЙ Е СНЕСЪЛ НА ТЛЪСТАТА КРАВА КАКВИ ГИ ДРОБЯ…, Мо: ИСКАЛА Е ДА ДОКОПА ПЪБА, Спъд: РЕВНИВ НАРКОМАНСКИ ПАРЦАЛ, стария Еди: ЛЮБОПИТЕН ДЪРТАК, Филип и компания: МАЛКИ КОПЕЛЕНЦА!, Бегби: НЕ СЪМ ШИБАНА ПОРТА НА КУКИТЕ, МРЪСЕН КОПЕЛДАК, ЩЕ ТИ КАЖА…, Биръл: ДОЙДЕ ПЪРВИ ДА ЗЛОРАДСТВА, Отново Рентън: ЗЛОВЕЩ ПОСЛЕДЕН ИЗСТРЕЛ ОТ ГАДНЯРА…
Обаждам се на Мел и Къртис в Кан и им казвам, че скоро ще направим нещо ново, но за сега ми трябва време да поближа раните си и да го върна тъпкано на боклуците, които ме прецакаха.
— Тогава ще ви звънна. До тогава, действайте смело напред и внимавайте къде се набутвате. Най-важното — гледайте какво подписвате — предупреждавам ги.
В долната част на Уок купувам малко цветя за Ники и си мисля довечера да я заведа в ресторант Стокбридж, защото беше желязна през цялото време. После изчезваме в Лондон. Когато се връщам нея я няма, сигурно е отишла на пазар, за да сготви нещо. Няма начин, майната им на куките и на митниците, ще изляза и ще им покажа на всички, че не съм победен. Просто съм временно притиснат.
Забелязвам бележка на масичката за кафе:
Саймън,
Отивам да видя Марк и Даян. Няма да ни намериш, гарантирам. Обещаваме да се повеселим с парите.
С любов, Ники
PS.: Когато ти казах, че си най-добрият любовник, когато съм имала, преувеличих, но не беше лош, когато се стараеше. Нали знаеш, всички имитираме оргазми.
PPS.: Както сам каза за британците, да гледаш, как го начукват на хората е станало наш любим спорт.
Прочитам го два пъти. Мълчаливо се вторачвам в огледалото на стената. Тогава, с цялата сила, която мога да събера, трясвам главата си в този глупак, който ме гледа отсреща. Стъклото се строшава, отделя се от рамката и се разбива на земята. Поглеждам счупените парчета и кръвта ми пада върху тях като едри капки дъжд.
— Е, станаха вече седем години лош късмет — смея се.
Сядам на дивана и вземам отново бележката, оставям я да потрепери в ръката ми, после ядно я смачквам и запращам в другия край на стаята.
Има ли по-тъпо копеле на този свят? Тогава пред очите ми изплува едно лице.
— Франсоаз е зле — казвам строго на себе си, имитирайки коварния римски император от холивудския филм Спартак. — Трябва да отида да го видя.
Намотавам бинт на главата си и връзвам шарена кърпа отгоре. Така се отправям към болница Роял, интензивно отделение. Преди да вляза минавам край болничната книжарница с намерението да купя картичка, но вместо това купувам голям черен маркер.
Вървя по дълъг, празен коридор в тази викторианска част от сградата, мислейки си за всичките нещастия и мъки, които са виждали тези стени. В гърдите си усещам тежест и е доста студено. Копелетата построиха нов комплекс в Малка Франция наскоро и са занемарили мястото. Светлината в тази част от болницата е много смътна, а докато се качвам по мраморните стълби подметките ми скърцат и ме хваща шубе. Главата ми бучи и ме тресе ужас, че той ще изскочи от някъде.
Когато стигам отделението, ми олеква. Явно са оставили само една сестра тук да наглежда шестте пациента — петима дъртаци, който явно няма да ги бъде и Франко в пълно безсъзнание. Той изглежда някак инертен и восъчен, сякаш вече е труп. Няма респиратор, но е трудно да установиш каквото и да било дишане. Към него има прикачени тръбички. Две явно вливат физиологичен разтвор и кръв, а третата отвежда урината. Аз съм единственият му посетител. Сядам близо до него.
— Pauvre, pauvre, Франсоаз — казвам на летаргичната фигура, пременена отгоре до долу в бинт и гипс. Някъде под всичко това се намира Бегби.