Навеждам се над това зеленчукоподобно лигавещо се посмешище.
— Оправяй се скоро, Бегър Бой… Винаги съм искал да те нарека така… — казвам, но не успявам да довърша, защото нещо ме сграбчва за китката и сърцето ми за малко да изскочи. Поглеждам надолу и виждам ръката му, която ме стиска като менгеме. Поглеждам нагоре и виждам, че е отворил очи и онези нажежени зли въглени се впиват в съкрушеното, каещо се мое вътрешно аз…