Много погледи се вторачват в мен. Погледи, които смътно бях доловила на път за тоалетната, но бях игнорирала. Едно момиче със строго изражение и черна къса коса ме гледа открито враждебно от бара. С периферното си зрение забелязвам как Тери повдига очи и й прави някакъв знак. Мястото е полупразно, но аз не изпускам Тери от поглед.
— Пускай пичовете да влизат, Биръл! — казва той на Раб, но не отклонява поглед от мен. — Значи, Ники, с Раб сте в един колеж. Сигурно университетът е много… — Тери се опитва да намери думата, но накрая изтърсва: — А бе, за някои неща човек е по-добре да не мисли.
Смея се на това му изпълнение. Пичът е голяма забава. Все още няма нужда да му натривам носа, това може да стане и по — нататък.
— Да, уча в Университета. В един и същи курс сме. Кино.
— Е, сега ще ти покажа малко филмчета, които си струват! Хайде, сядай до мен — казва той и сочи мястото в ъгъла. Тонът му е на ученик от началното училище, който няма търпение да се похвали какво са направили в клас. — Има ли още такива сладурани като теб в колежа? — пита той, но явно въпросът е насочен повече към Раб, отколкото към мен. Вече бях разбрала, че и двамата с Тери обичаме да поставяме Раб в неловко положение. Нещо, което ни сближава.
Сядаме в ъгъла до две млади жени, една двойка и барманката.
Тери носи стар суичър „Пол енд Шарк“, Т-шърт с триъгълно деколте, дънки „Ливайс“ и маратонки „Адидас“. Има златен пръстен и верига на врата.
— Значи ти си легендата Тери, а? — любопитствам с надежда да получа някаква реакция.
— Да — отвръща той сухо, сякаш тази титла е прекалено известна от една страна, и крайно незадоволителна от друга.
Тайфа стари и не толкова стари момчета влиза и сяда, като повечето си придърпват столове точно под екрана. Атмосферата е като на футболен мач. Разменят се поздрави, шеги, носят се питиета, а смръщената девойка събира парите. Тери се провиква към това набито, заплашително същество:
— Джина, иди да дръпнеш завесата, слънчице!
Тя го изглежда доста кисело, опитва да каже нещо, но после размисля.
Шоуто започва, явно снимано с най-обикновена видеокамера. Камерата е една, няма никакъв монтаж, само обективът се движи насам-натам. Снимано е от триножник, защото образът е стабилен, но по-скоро представлява еднопланова картинка на двама души, които се чукат, отколкото опит за заснемане на филм. Качеството е добро и ясно се вижда, че това е Тери, който опъва Джина на същия този бар, където се сервират питиетата.
— Виж, доста съм свалил от миналата година — прошепва ми той, очевидно страшно доволен като се потупва отстрани. Обръщам се да погледна, но не мога да задържа погледа си встрани от екрана, където в действието се появява ново младо момиче.
— Мелани — прошепва Тери и кима към бара. Разпознавам я. Същото момиче, което отпреди си стоеше там, но сега на екрана изглеждаше различно, наистина секси. Джина прави кунилингус на Мелани. Някой подхвърля коментар, следва кратък смях, Мелани свенливо и неловко се усмихва, после се чува шъткане. В този момент качеството на звука е трагично, долавя се пухтене и неубедителните реплики на Тери като „давай“, „да“, „точно така, малката“. На екран излиза блондинка, която Тери оправя с ръка, докато тя му духа. После я обръща с гръб към него, превита върху облегалката на дивана и започва да я помпа. Лицето й е в едър план към камерата, а циците й се тресат. В един момент главата на Тери се появява зад рамото й, намига в обектива и казва нещо от типа: „Солта на живота“.
— Урсула, шведско гадже — обяснява ми той с театрално шептене. — Или май датско… както и да е, au pair маце, движи по Грасмаркет. Адски навита! — добавя Лимонадения. Докато другите участници навлизат в мелето, Тери от време на време подхвърля образователните си коментари:
— …Крейг… голямо приятелче. Топ-ебач. Не е много с всичкия си, малко пада секс маниак. Винаги обаче си намира какво да чука… А… Рони… наистина може да защити честта на Шотландия, това момче…
Шоуто завършва с масово изпразване и фокусът се загубва. На моменти се вижда само размазано розово петно. После отново настъпва яснота и Джина смърка кока, отегчена от секса. Определено има крещяща нужда от редакция и тъкмо смятам да споделя това с Тери, но той изключва от дистанционното, усещайки, че публиката се отегчава.