Беше изтощителен, непълноценен, пиянски сън. Надигам се да седна и главата ми пулсира, чувствам желание да повърна, после отминава, оставяйки ме с разтуптяно сърце и отровна пот по лицето и под мишниците.
Компютърът дреме на скрийнсейвър, докосвам мишката и срещу мен изскача есето на Маклимънт като някакво нагло предизвикателство. Трябва да го довърша. Забелязвам, че Даян и Лорън са си отишли, правя едно бързо кафе, прочитам есето, пипвам тук-там, пускам спел-чека и кликвам „Рrint“. Трябва да занеса есето в Университета до обед. Компютърът отброява необходимите три хиляди думи и отивам да си пусна душ, за да отмия алкохолната пот от вчера и просмукалия се в косата ми застоял цигарен дим.
Слагам малко овлажняващ крем на лицето си, лек грим, бързо се обличам и слагам нещата за работата в сауната в малък сак. С бърза стъпка вървя през парка Медоуз и само от време на време усещам студения, режещ вятър, който огъва листата на есето в ръцете ми. Забелязвам, че компютърът е заменил всички „s“ със „z“ и е изхвърлил всички „и“-та заради американския спелинг пакет, нещо, което е способно да вбеси кретена Маклимънт и да прецака угодническите ми коментари. Ако ми завери, то ще е на косъм.
Оставям есето при секретарката на катедрата точно в 11.47, хапвам един сандвич с кафе и се забивам в библиотеката, където цял следобед чета филмови сценарии преди да отида в сауната някъде към пет.
Сауната се намира на мръсен, тесен, мрачен главен път, който обслужва вливащия се в града трафик. Миризмата на хмел от близката пивоварна ти преобръща червата, особено когато си се наливал предишната нощ, все едно ти набутват в носа застоялите остатъци алкохол по бутилките от миналата нощ. Витрините на повечето крайпътни магазини са постоянно зацапани от напластената мръсотия и „Латино сауна и салон за масаж «Мис Аржентина»“ не прави изключение. Вътре обаче всичко е изрядно.
— И не забравяйте — всичко трябва да блести! — настоятели повтаря Боби Кийтс, собственикът. Изобилието от почистващ препарати определено надхвърля това на масажните масла и на всички ни се набива да ги използваме със същия размах. Само сметката за чисти кърпи сигурно е астрономическо число.
Постоянен, синтетичен аромат се носи навсякъде. Въпреки това сапуните, освежителите за уста, лосионите, маслата, талковете и ароматизаторите, които буквално се леят, за да замажат всяка следа от полепнала сперма или пот, странно усилват смрадта на улицата.
Трябва да изглеждаме и да се държим като стюардеси. Сауната, така да се каже, е тематична и за да е в тон всичко, Боби нае момичета, които според неговите представи бият на латино. Професионализъм над всичко. Първият ми клиент е дребен, сивокос мъж на име Алфред. След дълбок ароматотерапевтичен масаж с обилни количества лавандулово олио по възлестия му стегнат гръб, той нервно отправя въпроса за „екстри“ и аз предлагам „специален масаж“.
Хващам пениса му под хавлиената кърпа и започвам бавно да движа ръката си, напълно съзнавайки бездарието си в правене на чекии. Продължавам да работя на това място, само защото Боби ме харесва. Сещам се за Маркиз дьо Сад, който описва как младите отвлечени момичета биват обучавани в изкуството на мъжката мастурбация от стари, опитни мъже. После се замислям върху собствения си опит и се сещам, че съм изпразвала така само двете си първи гаджета, Джон и Ричард, които не чуках. Оттогава винаги свързвам правенето на чекии с липсата на полов акт и така чекиите някак си изпаднаха от сексуалното ми меню още преди да постигна някакъв напредък.
Понякога, макар и рядко, се е случвало някой клиент да се оплаче и да бъда надлежно заплашена с уволнение. След известно време обаче затоплих, че Боби само разиграва театър, а в главата му се въртят съвсем други мисли. Той постоянно ме кани на всякакви места: партита, казина, големи футболни мачове, кинопремиери, боксови мачове, конни надбягвания, надбягвания с кучета или просто „за по питие“, или „да си вземем нещо набързо за хапване“, или „да отскочим до едно готино ресторантче на един приятел“. Винаги си измислям извинение и отклонявам любезно поканата.
За щастие Алфред е толкова превъзбуден, че не успява да забележи нищо нередно, та камоли да се оплаче. Всякакъв сексуален допир е достатъчен да го взриви и той се изпразва за отрицателно време и даже си плаща с благодарност. Много от другите момичета, които правят свирки или пълна програма, не изкарват колкото мен. Знам го със сигурност. Приятелката ми Джейн, която е тук от много по-дълго, винаги казва някак самодоволно, че няма да мине много време и аз ще се пусна. Срязвам я с едно „няма начин“, но има дни, когато усещам, че е права, че е неизбежно и е само въпрос на време.