Когато ми свършва смяната проверявам гласовата поща на GSM-а. Лорън е оставила съобщение, че излизат да пият, звънвам й и си уговаряме среща в Каугейт пъб. Даян е заедно с нея, а също Линда и Корал, две други момичета от Университета. Коктейлите „Бакарди Бриз“ се леят и скоро вече сме на градус. Караме докато не затворят и заедно с Даян и Лорън потегляме към квартирата ни на Толкрос.
— Даян, ходиш ли с някой? — питам, докато вървим към Чембърс Стрийт.
— Не. Първо да завърша дипломната си работа — отвръща доста строго тя и тъкмо Лорън кима одобрително, когато Даян забива, — и тогава ще изчукам всичко, което има някакъв кур, защото шибаното въздържание направо ме побърква!
Аз се изкисквам, а тя отмята глава назад и се залива от смях.
— Курове! Големи курове, малки курчета, дебели, тънки, обрязани, необрязани! Бели, черни, жълти, червени! Предам ли дипломната си работа и КУР-КУР-ИГУ-У-У! И на моята улица ще изгрее слънце!
Тя прави фуния с ръце и отново изкукуригва точно пред Музея, Лорън се свива, а аз не мога да спра да се смея. Явно ще си отживея с това момиче.
На сутринта ми е чоглаво, лекциите са истинска мъка, а оня, Дейв прави левашки опити да ме заприказва. Лорън я няма на хоризонта, явно е била по-пияна, отколкото си мислех. През двора върви Раб заедно с един пич, Крис. Настигам ги и се насочваме заедно към библиотеката. Профилът на Раб рязко се откроява на дразнещото ярко слънце.
— Няма да ходя сега в библиотеката. Ще отскоча до нас — казвам му.
Той изглежда леко засегнат. Да не кажа направо изоставен.
— Добре… — съгласява се.
— Смятам да дръпна малко хеш. Ще дойдеш ли? — предлагам. Знам, че Даян ще бъде навън цял ден и се надявам, Лорън също да не си е вкъщи.
— Добре, става — навива се той. Раб и външно винаги ми го е докарвал малко на хеш-маниак.
Качваме се горе и пускам CD-то на Мейси Грей. Раб пък пуска телевизора без звук. Явно се нуждае от всичко, което би могло да отвлече вниманието му. Днес е рождения ден на Крис и купонът е в един пъб на Грасмаркет. Раб много не си пада да пие с останалите студенти. Държи се приятелски, но веднага разбираш, че ги смята за чекиджии. Напълно съм съгласна. Не искам да се докопам толкова до това, което държи в слиповете си, колкото до неговия свят. Наясно съм, че е видял и преживял много повече, отколкото казва. Този таен свят, който обитава и за който знам толкова малко, ме очарова. Хора като приятеля му Тери отварят вратите към едно друго, особено място.
— Всички ли ще ходят там направо след семинара? — питам. Семинарът е пълна пародия, но и единствения ни досег с истинското правене на филми. И е по избор. Но не искам Раб да се отплесне по темата.
— Ъхъ, така казва Дейв — отвръща той, дърпайки дълго и задържайки дима в дробовете си за невероятно дълго време.
— Тогава по-добре да се преоблека — заявявам, отивам в спалнята и свалям джинсите си. Оглеждам се в огледалото и решавам да отида в кухнята. После се появявам в хола и заставам зад него. Косата му стърчи малко или поне един кичур от нея. Цял ден ме дразни. След като правим любов и си спечеля правото на подобна интимност, ще я намокря и ще я пригладя. Сядам на дивана до него само по дългата червена фланелка без ръкави и по бели памучни бикини. Той продължава да гледа телевизия. Крикет без звук.
— Само първо да си дръпна — казвам и отмятам косата си назад. Раб не спира да гледа беззвучния си шибан крикет.
— Тоя твой приятел, Тери — такова животно няма! — смея се, но прозвучава малко пресилено.
Раб свива рамене. Явно го прави непрекъснато. Какво се опитва да отърси от раменете си? Неловкост? Дискомфорт? Подава ми джойнта, като се опитва да не зяпа голите ми крака, белите ми памучни бикини и отгоре на всичко се справя. Определено се справя, мамка му, съумява да запази пълно самообладание. Прави го не по педерастки, не че е гей, а един вид, че си има гадже и трябва да ме пренебрегне…
Усещам как гласът ми изтънява. Леко потрепва от отчаяние.
— Сигурно ни мислиш за развратни, такива като мен и Тери? Че веднага се навивам, а? Не съм направила нищо, е, поне не и този път — изкисквам се.
— Не… искам да кажа, това си е твоя работа — отвръща Раб. — Казах ти що за човек е. Казах ти, че ще иска да участваш. Вече си е твоя работа дали ще го направиш или не.
— Но не одобряваш. Точно като Лорън. Тя е започнала да ме отбягва — казвам и си дръпвам.
— Познавам Тери. Приятели сме от сто години. Знам що за птица е, така е, но ако нещо не одобрявах, просто нямаше да ви запозная — обяснява съвсем делово Раб с някаква естествена улегналост, която ме кара да се чувствам малка и глупава.