— Това е просто едно чукане, само за купона. Никога не бих хлътнала по него — обяснявам и се чувствам още по-тъпа и безпомощна.
— Това си е… — започва той, после прави пауза, обръща се към мен с глава опряна плътно на дивана и добавя: — Искам да кажа, ти си избираш с кого да го правиш.
Фиксирам погледа му, докато оставям джойнта в пепелника:
— Ще ми се да е така.
Раб отново се умълчава, извръща лице и се вторачва в екрана.
Скапания шибан крикет по телевизията. Шотландците би трябвало да мразят крикета. Винаги съм считала това за едно от най-големите им достойнства.
Явно копелето не е от лесните.
— Казах, ще ми се да е така!
— Какво имаш предвид? — пита той с леко потрепване в гласа. Докосвам с голата си пета крака му.
— Имам предвид, че си седя тук по бикини и искам да ги свалиш и да ме чукаш!
Усещам как се стяга от докосването ми. Той поглежда към мен, после с рязко движение ме придърпва и впива устни в моите, но е някак грубо, механично, ядно, само гняв, без никаква страст, всичко бързо се разпада и той ме оттласква от себе си.
Поглеждам през прозореца. Виждам хората в отсрещния апартамент, които нещо се движат и разговарят. Разбира се. Ставам и дърпам щорите.
— Заради щорите ли?
— Не. Не е заради щорите — рязко отговаря той. — Имам сериозна приятелка. Тя носи нашето дете — млъква за малко и добавя, — което може нищо да не значи за теб, но за мен значи много.
Усещам как отвътре ми кипва и искам да му изкрещя, да, много си прав. Нищо не значи за мен. Повече от нищо.
— Само искам да те чукам. Това е. Не искам да се женя за теб. Ако предпочиташ крикета, няма проблем.
Раб не отронва и дума, но лицето му е напрегнато, а очите леко проблясват. Ставам и ме пронизва болката на отритнатия, врязва се дълбоко вътре в мен.
— Ники, проблемът не е в това, че не те харесвам — казва той. — Мамка му, бих полудял по теб. Но просто…
— Отивам да се преоблека — казвам рязко и се отправям към спалнята. Чувам вратата да се отваря. Сигурно е Лорън.
9. Мръсен № 18736
В коридора ме блъсва воня на котешка пикня, докато вдигам сутрешната поща, пъхната под вратата. Все пак добрата новина ме ободрява. Вече е официално! Легитимен съм! Най-сетне Саймън Дейвид Уилямсън, местен бизнесмен, се завръща към корените си в Лийт със съдействието на Община Единбург. Винаги съм твърдял, че Лийт е мястото и че С.Д.У е човекът, който ще изиграе съществена роля в процъфтяването на пристанищния район.
Вече виждам заглавието в Ивнинг Нюз: Уилямсън, пример за новия тип млади динамични предприемачи, разговаря със специалния кореспондент на Нюз, Джон Гибсън, също родом от Лийт.
Дж.Г.: Какво в Лийт кара хора като теб и Терънс Конран, истински легенди, типични преуспяващи лондонски бизнесмени, да инвестират толкова сериозно в този район?
С.Д.У: Какво да ти кажа, Джон, колкото и да е странно, съвсем наскоро разговарях с Тери за това на един благотворителен обяд и двамата стигнахме до един и същи извод: Лийт се е устремил към успеха и ние искаме да бъдем част от него. Като момче от квартала за мен това има и особена емоционална стойност. Целта ми е да запазя Порт Съншайн като традиционна кръчма, но и да бъда готов да я трансформирам в ресторант, когато районът наистина започне да се облагородява. Нищо няма да стане за една нощ, но виждам мисията си като акт на преданост към Лийт. Няма да хиперболизирам, ако кажа, че обичам стария порт като родна майка. Иска ми се да мисля, че както старата махала Лийт е била добра към мен, така и аз ще бъда добър към нея.
Дж.Г.: Значи, това е пътят напред за Лийт?
С.Д.У: Джон, твърде дълго Лийт беше добрата стара дама. Да, ние я обичаме, нейната топлина, нейната майчина обич: уютната гръд, където сме се сгушвали в студените, мрачни зимни нощи. Но аз искам да я пресътворя. Да я превърна в хищна млада секси кучка, на която да своднича и да изцедя от малката мръсница толкова кеш, колкото е възможно. С една дума: просто бизнес. Когато хората чуят думичката „Лийт“, трябва веднага да си казват „бизнес“. Порт Лийт. Порт Бизнес.
Внимателно разглеждам писмото от Общински съветник Том Мейсън, председател на Лицензионната Комисия на Градския Съвет.
Градски Съвет — Единбург
Лицензионна Комисия
Скъпи Мистър Уилямсън,
С удоволствие ви уведомявам, че молбата ви за Разрешително за продажба на алкохолни напитки в сградата на адрес 56, Мъри Стрийт ЕН6 7ЕО, известна и като Порт Съншайн Армс, е удовлетворена. Моля, имайте предвид, че Разрешителното влиза в сила само при приемането от ваша страна на упоменатите в приложения Договор условия.