Като наближава времето за затваряне, започвам решителни опити да изкарам малките дрисльовци около джубокса през вратата.
— МОЛЯ, ДОВЪРШВАЙТЕ ПИТИЕТАТА СИ, ДАМИ И ГОСПОДА! — пронизително се цепя през бара и някои от дъртаците се затътрят навън. Тери още здраво е захапал GSM-а. Обаче малките копеленца създават проблем. Онзи дребен нагляр, дето му викат Филип, истински вреден тип с безброй пръстени и на двете ръце, веднага се е усетил, че нещо се готви. И оня, едрия Къртис, неговия заекващ малоумен приятел, с когото видях Мърфи да говори на излизане. Лика прилика, няма що.
Отварям вратата и им кимам. Докато се изнизват, копелето Филип ме пита:
— Не може ли да останем, а, Сик Бой? — Малките му тесни като процепи очички святкат, златният зъб блести. — Чух ви да си говорите с Тери Лимонадения — ухилва се той нагло и настъпателно.
— Не може. Събрание на масонската ложа, приятел! — казвам и избутвам кльощавия му задник на улицата. Кретеноидното му другарче се изнизва след него, а останалите ги последват.
— Мислехме, че ще ни оставиш — обажда се друго нагло помиярче.
Не обръщам внимание на дръвника, но намигвам на малката сладурана, която върви след него. Тя ме поглежда безизразно тъповато, но леко се усмихва преди да излезе. Много е малка за мен, все пак. Кимвам на Мо, която изключва джубокса, затварям вратата и се връщам на бара да налея по още бренди за мен и Тери. След няколко минути някой тропа отвън, но аз не обръщам внимание. Чукането преминава в традиционния футболен ритъм от агитките: та-та, та-та-та, та-та-та-та, та-та. Тери спира да бъзика GSM-а.
— Това са нашите хора — казва той.
Отварям вратата и виждам някакво бегло познато лице. Започвам полека да вдявам и съм сигурен, че е от старите Хибс пичове, но в Единбург всички между двадесет и пет и тридесет и пет са от тази чета. Има още няколко сравнително познати лица, които обаче не мога да свържа с никакво име. Далеч по-впечатляващи са гаджетата. Три от тях са направо шедьоври плюс една по-здрава хубавица с мръснишки поглед и една малка сладурана с лунички, която наистина изглежда доста неуместно на такова място. Една от групата е особено апетитна. Светло кестенява коса, почти ориенталски очи, перфектен маникюр, тънко изскубани вежди, малка уста, но много плътни устни. Мамка му, а тялото, тялото наистина се извива грациозно под тези скъпи дрехи. Гадже Numero Duo в класацията е малко по-младо и макар да не е толкова елегантно облечено, е на милион светлинни години от определението нечукаемо. Трета в чарта е блондинка, която си го търси. Малките копеленца Филип и Къртис още висят отвън и бройкат момичетата, както и аз, особено зрелищните извивки на кукла Numero Uno с дългата, кестенява коса и страстно арогантно лице. Тази специално изглежда далеч, далеч над класата на Тери.
— Тая да не би да е масон, а? — подхвърля наглият боклук Филип.
— Ложа 69 — прошепвам му в отговор, затръшвайки отново вратата в лицето му, а Тери вече посреща групата с големи овации.
Обръщам се към новите си гости.
— Така, приятели, трябва да се качим на горния етаж, моля през вратата в ляво — приканвам ги. — Мо, ще те оставя да заключиш, скъпа.
Мораг вдига за малко вежди, опитвайки се да включи какво точно става, после отива до офиса и си взема палтото. Тръгвам след останалите нагоре. Да, изглежда наистина прелюбопитно.
15. Курвите на Амстердам т.2
Катрин ми е гадже, германка от Хановер. Срещнах я една нощ в Лукс, моя клуб, преди пет години. Не си спомням много добре подробностите. Паметта ми е прецакана, твърде много дрога. Спрях херото като се установих в Амстердам. Но дори Е-то и коката пробиват дупки в мозъка ти през всички тези години, лишават те от спомени, от минало. Напълно оправдано, дори удобно.
Бавно бях започнал да уважавам тези наркотици, като ги използвам по-пестеливо. Докато си тийнейджър, някъде до към двадесет не подбираш, просто защото нямаш никакво усещане за своята смъртност. Това, разбира се, не означава, че ще прескочиш жив този период. На трийсет нещата са съвсем различни. Внезапно осъзнаваш, че в някакъв момент и ти ще умреш, усещаш силата на спада и махмурлука с цялата им мощ, която се развива от дробта, пресушаваща духовните, мисловните и физическите ти сили, предизвикваща досада толкова често, колкото и възбуда. Проблемът става математически с много променливи. Единици консумирана дрога, възраст, телосложение и желание да се надрусаш. Някои теглиха чертата и зарязаха всичко това. Други продължиха до край, приемайки живота като един голям опит за самоубийство на изплащане. Аз реших да не променям начина си на живот, да продължа с живота по клубовете, да продължа да го правя, но при контролирани условия. След още една кофти седмица обаче, изхвърлих всичко, записах се на фитнес и започнах да тренирам карате.