Сядам в Хейлз и Лари взема по питие. Той е с някаква групичка копелета, на които той само кима и те се изпаряват в шибания ъгъл. Отваряме приказка за това и онова, опитвам се да наваксам с материала. Лари е голямо приятелче и хич не ми дреме кой какво разправя за него. Поне момчето ми идваше на свиждане в шибания пандиз. Но пичът е хлъзгаво копеле и трябваше да разбера каква е точно далаверата, която въртят с Дони, просто трябваше да се светна по въпроса. Само внимавах да не се натряскам много, защото пачката на Лексо направо ми прогаряше джоба. Видът на Лари ми подсказва, че парцалите, с които съм се облякъл не са в крак с модата. Копелето си пада по лафа и пийването, но иска първо да свърши работа.
Обръщаме чашите и поемаме по онази улица, за която преди раздуваха, че щяла да стане новата Принсес Стрийт. Така и си остана проста асфалтова пътека, която свързва търговския център и блоковете с малко тревичка от двете страни. Принсес Стрийт сред панелките? Ебати вица!
Лари, както винаги, го е ударил хормонът. Гледа някакви малки момиченца пред един от блоковете и разправя:
— Трябва да запомня да намина насам след няколко години!
Момиченцата си пеят:
— Мистик Мег, Мистик Мег кажи, гаджето ми покажи!
А шибаният Лари буква по буква произнася името си:
— У-А-Й-Л-И!
— Майната ти, изрод извратен!
— Само се ебавам, Франк — хили се той.
— Тъпите ти шегички могат да ме ядосат — срязвам го. Надявам се, че копелето наистина се шегува. За негово собствено добро. Лари го разиграва готин небрежняр, но е зловредно копеле. Номерата му край нямат, поне докато не го огрее. Братята Доил го погнаха, когато една от сестрите глътна топката от него. Така стана сварката, че се заигра с мен и Дони. Разправя ми за гаджето, при което сме тръгнали.
— Шибаният му непрокопсаник, тоя Брайън Леджърууд. Обрал си крушите без да каже на никой. Просто, ей така, изпарил се един ден. Оставил жената и хлапето с всичките си дългове. Дългове на комар, значи.
— Не се прави така, просто не се прави — викам.
— Вярно — разправя Лари. — Жалко за гаджето. Готина мацка и така нататък. Но бизнесът си е бизнес. Какво да правиш? Разправят обаче, че хич не била от срамежливите. Мелани се казва — казва той по оня свой мазен начин. — Разправят оня, Тери Лосън, май той я оправял. Помниш ли го това копеле?
— Ъ-хъ… — викам, но се напрягам да свържа някаква физиономия с името, докато Лари тропа по вратата.
Отваря гаджето Мелани, наистина страхотно парче и си личи, че Лари е искрено впечатлен. Косата й е мокра, току-що мита, спускаща се на онези ми ти дълги къдри по жестоките й рамене. Облечена е със зелен пуловер с остро деколте и джинси, които сякаш е облякла в последния момент, за да отвори вратата. Без сутиен е и си личи, че Лари веднага го е отбелязал и сега се чуди, дали е с бикини или не.
— Виж, казах ти вече. Дълговете на Брайън нямат нищо общо с мен.
— Може ли да вляза, за да поговорим? — вика той. Да, сега се сещам, помня го Тери Лосън, двамата се знаем от хлапета. Около футбола.
Мелани скръства ръце.
— Няма за какво да говорим. Говори си с Брайън.
— Щях, вярвай ми, щях, само да знаех къде е — разправя Лари с онази шибана усмивка.
— Нямам представа къде може да е — казва му тя.
Точно в този момент някакво друго младо гадже, горе-долу на същата възраст, доста дребничка, с черна коса, изниква с дете в количка.
— Какво става, Мел? — пита тя.
— Мутри. Заради Брайън — отвръща тя. Дребното гадже с черната коса се обръща към мен:
— Брайън я заряза. Взе и нейните пари. Изобщо не го е виждала, това е истината. Мел няма нищо общо.
Просто вдигам рамене и й казвам, че не съм някаква шибана мутра, просто съм тук с Лари, защото го срещнах на улицата. Забелязвам малката жълта подутина под окото й. Питам я как се казва, тя вика Кейт и се разприказваме, докато Лари изнася шибаната си лекция на другата.
— Това са правилата на играта, скъпа. Вече знаеш. Като при семейните кредити. Домакинството като цяло, а не отделните членове погасяват задълженията.
Мелани се е спекла от шубе, но се опитва да не го показва. Кейт ме гледа с умоляващ поглед, сякаш иска да го спра. Дребното на Мелани ревва, защото си е изпуснало играчката, тя се навежда да я вземе и хваща погледа на мръсното копеле, което оглежда задника й. Но за нейна чест, тя го зяпа с твърд поглед.
— Ей, ей! За какво е този поглед? — казва Лари. — Аз съм на твоя страна, скъпа.
— Да, бе. Няма друг начин — вика тя, но гласът й издава страх. Дребната Кейт продължава да ме гледа и си мисля, що пък да не се пробвам, мина толкова време откакто… и тоя Лари, толкова е нагъл, че ми лази по нервите.