— Не разбирам — извръща се той към мен и забелязвам извинителната му усмивка на човек, когото ще бесят. Луната посребрява гъстите му тъмни къдрици. Светлината разкрива торбичките под очите му и противната провиснала плът под брадичката.
Колин: скапаняк на средна възраст, към чието описание вече трябва да добавим намаляваща потентност и спадащ социален и интелектуален интерес. Време е. Бог ми е свидетел, крайно време е.
Протягам се в леглото, усещайки прохладата по краката си и се извъртам, за да се отърся от последния спазъм на собственото си безсилие. Обръщам се с гръб към него и свивам колене към гърдите си.
— Знам, че ще прозвучи като клише, но наистина никога преди не ми се е случвало. Просто… тая година ми набутаха да водя четири часа семинарни упражнения и два часа лекции повече. Снощи не съм спал, за да проверявам есета. Миранда вечно усложнява нещата, а децата постоянно искат внимание… нямам никакво време да бъда самия себе си. Нямам време да бъда Колин Андерсън. На кого му пука? На кого изобщо му пука за Колин Андерсън?
До мен едва достигат тези жалби по изгубената ерекция и постепенно се унасям.
— Ники? Чуваш ли?
— Ммм…
— Мисля си, че трябва да нормализираме връзката си. И това не е просто хрумване на момента. Миранда и аз сме изпята песен. О, знам какво ще кажеш. Да, имало е и други момичета, други студентки, наистина е имало — продължава той, но сега някакво доволство се е промъкнало в тона му. Мъжкото его може и да изглежда крехко, но от опита, който имам, знам, че не е нужно много време, за да се възстанови, — …но всички те бяха просто тийнейджърки и беше доста глуповато забавление. Цялата работа е в това, че ти си по-зряла, ти си на двадесет и пет, няма чак толкова голяма възрастова разлика помежду ни и с теб е много по-различно. Не е просто едното… искам да кажа това е истинска връзка, Ники, и искам да бъде, ами, точно такава, истинска. Разбираш ли ме? Ники? Ники!
Присъединявайки се към колекцията от студентки на Колин Андерсън, предполагам, че трябва да бъда поласкана от провъзгласяването ми за същинска любовница. Но не, мерси.
— Ники!
— Какво? — изпъшквам, обръщам се и сядам, отдръпвайки косата от лицето си. — Какви ги дрънкаш? Като не можеш да ме изчукаш, остави ме поне да спя. Утре сутрин имам часове, а вечерта трябва да бачкам в шибаната сауна.
Колин присяда на леглото, диша тежко. Наблюдавам как раменете му се повдигат нагоре-надолу и в тъмното ми заприличва на някакво странно ранено животно, което не знае дали трябва да бяга или да контраатакува.
— Не ми харесва, че работиш там — издиша той с онзи сприхав, собственически тон, който напоследък му е станал така присъщ.
Това е, мисля си, това е моментът. Натрупаните седмици на търпение достигат критичната маса, когато разбираш, че трябва да кажеш на тези копелета да вървят на майната си.
— Сауната вероятно е единственият ми шанс в момента да се изчукам като хората — обяснявам спокойно.
Леденото мълчание и неподвижността на тъмния контур на Колин ми подсказват, че попадението ми е точно и най-сетне съм успяла. Той внезапно скача и с нервни, отсечени движения се втурва към стола, където е метнал дрехите си. Чува се тъп удар на крак в нещо из тъмнината, стол или легло, последван от злобно „майната му“. Явно бърза да избяга. Обикновено първо се къпе заради Миранда, но тъй като този път не са се смесвали никакви телесни течности, може да мине и така. Поне се сети да не пали лампата, за което наистина съм му благодарна. Докато нахлузва джинсите си, използвам случая да се насладя на задника му, може би за последен път. Лошо нещо е импотентността, прилепчивостта е още по-лошо, но двете в съчетание са просто непоносими. Само от мисълта да се превърна в гледачка на този стар глупак ми се сгадява. Жалко, все пак, за този задник. Ще ми липсва. Винаги страшно съм си падала по готините, стегнати мъжки задници.
— Човек не може да говори с теб, когато станеш такава. Ще ти се обадя по-късно — пухти той, навличайки пуловера си.
— Не си прави труда — срязвам го с леден тон и издърпвам юргана, за да скрия циците си. Чудя се, защо чувствам този подтик, след като именно той ги е смукал, слагал е кура си между тях, галил ги е, опипвал ги е, мачкал ги е, хапал ги е и всичко това с моята благословия и дори насърчение в някои случаи. Защо тогава такъв случаен поглед в полумрака ми се струва толкова оскверняващ? Отговорът сигурно е, че отвътре чувствам, че сме вече история, Колин и аз. Да, точно това е моментът.