Рентън.
Рентън ми беше приятел. Най-добър приятел. От даскало. И ме обра. Всичко стана по вина на Рентън. Целият този мой бяс. И няма да ми размине, докато не го докопам. Той е виновен, че ме окошариха. Вярно, оня, Донъли си го просеше, но нямаше да стигна до там, ако не бях бесен заради откраднатите мангизи. Зарязах го на шибания паркинг да умира в собствената си кръв и забих заострената си отвертка в ръката му. После отидох вкъщи и се наръгах сам два пъти — веднъж в корема, веднъж в ребрата с друга остра отвертка. После се превързах и излазих до най-близката бърза помощ. Така ми се размина обвинението в предумишлено убийство. Ако нямах досие и на два пъти не ме съдиха за нападение в пандиза, щях да съм навън от преди години. Направо подигравка и всичко е заради крадливото шибано копеле Рентън.
Трябваше да се махна, да се пръждосам от Кейт, защото не отговарям какво бих направил иначе. Предишното й гадже е бил мръсник, биел я, което не е редно. Някои путки си заслужават пердаха, не си затварят шибаните усти, докато някой не се наложи да им ги разбие. Но не и Кейт, тя не е такава, копелето си е позволило някои прекалени волности да се отнася с жена като нея по подобен начин. Но главата ми се цепеше, и за малко и аз да се изтърва, така че си обрах крушите.
После у майка се разрових из старите си неща, няколко стари сака с лични вещи. И намерих една шибана стара снимка. Аз и тоя мръсник Рентън в Ливърпул на мачовете за Купата. Гледах я толкова дълго, че ми се стори как копелето започва да ми се хили от снимката. И усмивката му става все по-широка и по-широка и да, буквално виждах как като в мултфилмите на главата ми порастват огромни тъпи уши. Да се доверя на подобна измет…
В корема ми почват да се образуват киселини, главата ми бръмчи, по тялото ми преминават спазми. Можех да продължа да я зяпам тази снимка, да продължа бавно да се самоубивам, да я гледам докато не изгори и последния ми бушон. Кръвта ми кипи, издува вените и целия се треса, после избива от носа и ушите ми, но продължавам да я държа, за да покажа, че съм по-силен от това копеле и почти припадам, преди да захвърля шибаната снимка и сядам на дивана, дишайки адски тежко, а сърцето думка като откачено.
Майка влиза в стаята и ме вижда как съм откачил.
— Какво има, сине?
Просто мълча и тя продължава:
— Кога ще идеш да видиш Джун и малките?
— Скоро — викам. — Първо трябва да свърша някои работи. Чувам я като някакъв фон, продължава да си приказва на себе си, по онзи начин, по който сякаш не очаква нещо да й кажеш, все едно, че пее някаква шибана песен или нещо такова. В цъманикането си включва и някакви нови имена, все едно трябва да знам за кого ми приказва.
И така, връщам се в Уестър Хейлз и извеждам Кейт. Слизаме в града с такси. Бутам й няколко банкноти да се оправи с таксиджията, когато излизаме пред клуба, защото виждам един стар приятел, Майк, дето движехме по мачовете, да стои охрана на вратата и отскачам да поприказвам с него.
Та лафя си с Майк на улицата, обръщам се и я виждам да плаща на бакшиша и той да потегля. Тогава се появява отнякъде онова копеле и отива право при нея.
— Значи по курвалък си тръгнала, мръсна стара чанта — изсъсква й той като шибана гърмяща змия и вдига ръка да я удари, а тя се свива назад.
— Недей, Дейви — изпищява тя и по адски доволната му мутра веднага си личи, че и друг път е чувал този звук. Веднага стоплих кое е копелето. Майк мутрата прави крачка напред, но аз го спирам. После тръгвам съвсем бавно към нещастника, защото се наслаждавам на всяка крачка от пътя си. Копелето е хванало Кейт за китката и ме вижда да приближавам.
— Какво искаш шибаняко? Да ти пръсна мозъка ли искаш? Ела, скапан… — зверски се цепи той, но с всяка моя стъпка изпада в по-голяма и по-голяма паника. Веднага чатка, че тази песен ми е добре позната и че подобни неща впечатляват само аматьорите. Личи си как хъсът му се е изпарил. Веднага чатка, че ще му се стъжни. От смелостта му няма и помен, далеч преди да съм се доближил на пет стъпки от него! Вените по тънката му като пергамент кожа се издуват, гръклянът изпъква. А аз, аз съм толкова прекрасно спокоен.
Пускам на копелето бавна усмивка и го фиксирам с очи, оставям го да поври в собствен сос за секунда-две и го отървавам от мъките му с една яка главичка в човката. Бърз десен го сваля на паважа и заради Кейт и натрупалата се публика се чувствам длъжен да му вкарам три шута в главата — два в лицето и един по-лек по тила. Навеждам се и прошепвам на умиращото от шубе копеле:
— Следващия път като те видя си труп.
Той пуска нещо средно между жално скимтене и шибани молби.
Казвам на Кейт, че този повече никога няма да я закача. Така и не оставаме много в клуба, защото искам да се приберем рано. Хвърляме се в леглото и цяла нощ я скъсвам от чукане. Разправя ми, че никога не е виждала подобно нещо! После лежа до нея в леглото, мислите ми се щурат, но после щракват по местата си, поглеждам хубавото й лице и си мисля: това момиче може наистина да ме спаси.