— Принцесо! — прогърмя гласът и още едно щракване показа, че мама е затворила. — Как е в студена Скотландия, а?
— Всъщност бая топло, татко. Може ли да ми дадеш мама за малко?
— Не! Разбира се, че не мога! Тя е в кухнята като добра съпруга и прави вечерята ми, ха-ха-ха… нали я знаеш каква е — изцвилва той, — щастлива в своето кралство. Както и да е, как върви този скъп и прескъп твой колежански курс? Ако толкова ти харесва, можеш да го повториш, ха-ха-ха!
— Да, курсът е добър.
— Кога ще дойдеш насам да ни видиш? Ще си идваш ли за коледа?
— Не, ще бъда на смяна тук, в ресторанта. Може да отделя някой уикенд… Съжалявам, че курсът е толкова скъп, но ходя с удоволствие и се оправям.
— Ха-ха-ха… Не ми свиди, сладкишче, всичко от най-доброто само за теб. Много добре го знаеш. Като станеш известен продуцент или режисьор в Холивуд ще ми върнеш парите. Или по-добре ми намери роля в някой филм, любовник на Мишел Пфайфър, това повече ще ми допадне. Е, какво друго правиш, момичето ми?
Правя чекии на дърти господа в една сауна…
— Обичайните работи.
— Проливаш спечелените ми с непосилен труд пари, бас държа! Знам ги студентите!
— Е, не съвсем, но по-малко. Как е Уил?
Гласът на баща ми става малко дистанциран и нетърпелив.
— Добре, добре, смятам. Само ми се ще…
— Да?
— Само ми се ще да имаше някакви нормални приятели, вместо тези безнадеждни случаи, които очевидно колекционира. И онова обратно негово приятелче, дето все се влачат заедно, казах му, че и на него ще му излезе име, ако не внимава…
Ритуалът на седмичното обаждане на татко. При това аз го започнах. Това показва колко безнадеждно се нуждая от компания. Лорън си замина за Стърлинг за един дълъг уикенд. Даян все още прекарва повечето време в библиотеката и работи денонощно върху дипломната си работа. Миналата вечер ме заведе у техните, в някаква част на града, която не познавам и пийнахме с майка й и баща й, които са някакви адски печени, отворени хора. Дори попушихме малко трева.
Така че днес се мотая из университета от чиста скука, в очакване на момчетата да се върнат от Амстердам. Крис ми обяснява, че ще поставя някаква пиеса за Фестивала и пита, дали бих се включила. Но аз много добре знам какво в действителност има предвид. Той е доста готин, но съм чукала толкова много такива като него навремето. Сексът става за около месец, скоро прераства в скука, освен ако не е врата към нещо следващо. Какво по-точно? Социално положение, икономически приходи, любов, интрига, садо-мазо, оргии? Така че, отговарям — не мога, твърде съм заета. Заета да се влача с тези странни местни птици, някои от които в момента са го ударили през просото из Амстердам. Раб, копелето, което ме отхвърли. Саймън, който очевидно иска целия свят в краката си и който очевидно смята, че е само въпрос на време това да се случи. И накрая Тери Лимонадения, напълно щастлив с настоящето. Защо не? Той чука всичко наред и има достатъчно пари, които да пръска за пиене. Това му дава страхотния заряд на човек, който изживява мечтата на живота си. Не иска да бъде по-горе или по-долу, само иска да чука, да пие и да дрънка глупости. Тери толкова често ходи в старото пристанище Лийт, че често се шегувам пред Даян и Лорън, че е като Мистър Прайс от Мансфийлд Парк, „веднъж пуснал котва в старото пристанище, той започна да размишлява дали да не пусне котва и във Фани9“. Бях забелязала, че Тери постоянно нарича всички жени Фани. Така започнахме и ние да се обръщаме на Фани една с друга и да се майтапим с цитати от книгата.
Самотствам в квартирата, оправям си ноктите и телефонът иззвънява. Помислих си, че може да е майка ми, която се обажда да си поговорим, докато татко е на работа, но съм изненадана, макар и не неприятно, че гласът е на Раб, който звъни от Амстердам. В първия момент решавам, че е загорял за мен и че му е кофти за пропуснатия шанс. Сигурно от ергенското парти в Амстердам хормоните му са се раздвижили и сега съжалява, че е пропуснал да се запише. Аз също пропуснах, но ще го направя. Сега му се ще да бъде Тери или Саймън, поне за няколко седмици, часове или минути преди да дойде детето или преди да се върже с прословутото си гадже.
Аз го карам лежерно и питам за Саймън и Тери.
За секунди настъпва ледена тишина и после той проговаря:
— Всъщност много не се засичаме тук. Тери по цели дни обикаля курвите, а вечер гони гаджета из нощните клубове. Мисля, че Сик Бой прави абсолютно същото. И разбира се, опитва да извърти някоя далавера. Постоянно дудне за контактите в индустрията и така нататък, и така нататък, че накрая можеш да се смахнеш.