— Но бравата…
— Стига с тая шибана брава, Кейт. Казах ти още преди — скапаната брава има нужда от ремонт. Ще извикам моя приятел Стиво, той е ключар и ще я оправи. Погледни това чудо на техниката! Ново новеничко DVD! Сега ще се наложи да продадеш старите боклуци.
— Много мило — казва тя. — Мерси, Франк…
— Не на мен трябва да благодариш, заслугата е изцяло на Филип, а, момче?
Кейт поглежда към гипсираното копеле. Излязла му е шибана синка под окото.
— Мерси, Филип… Какво ти е на лицето?
Веднага се намесвам.
— Това е дълга история — разправям й. — Цялата работа е, че Филип ми дължи някои услуги. Взел си ново стерео и телевизор и ми звъни, че мога да взема старите му неща. Ебаси, викам си, сигурно ще ми пробута купчина стари вехтории, нали знаеш, но пичът вика, не, само на осемнайсет месеца са!
— Сигурен ли си, Филип? Изглеждат ужасно скъпи…
— Нали ги знаеш младите пичове, всичко трябва да им е последна мода. Тия неща за тях са като от каменната ера! Браво на пича, първо за мен се сети, ама едно друго копеле си беше решило, че на него му се полагат и се опита да го шашка нещо. Та — вдигам бейзболната бухалка, — наложи се да си поприказваме с тъпото парче, да му изясним как стоят нещата, нали, Филип?
Малкият оръфляк пуска тъпоумна усмивка. Кейт включва телевизора.
— Картината е разкош! — Тя подскача като малко момиченце на Коледа. Виж, виж, моето момиче — казва тя на детето, — Чичко Боб от Сръчни ръце! Можем ли да го поправим! Можем, как да не можем!
— Само най-доброто, скъпа! Само най-доброто!
Малкият мизерник не обелва и дума, има късмет, че е жив. Мисля си, че бих могъл да намеря приложение на тази тъпа малка марионетка. Извеждам го навън.
— Така, сега можеш да се омиташ, но утре в 11 сутринта имаш среща с мен в кафене Дел Сол в долната част на Лийт Уок.
— Защо? — поглежда ме той и отново го затриса шубето.
— По работа. Дребните копелета като теб се забъркват в какво ли не, когато не бачкат. Безделните ръце на Дявола дърпат опашката, нали? Лийт Уок, единадесет, ясно? Ако закъснея, ще търсиш Лексо! И стой далече от всякакви каши, защото вече работиш за мен! В кафето, сутринта, запомни ли?
Малкото наглярче спира да се тресе от шубе, но още му държи влага.
— Ще получавам ли заплата?
— Да. Най-голямата. Ще те оставя жив. Това ти е заплатата — прошепвам в ухото му. — Всъщност знаеш ли какво — викам, забелязвайки, че ръцете му са отрупани с пръстени на всеки един шибан пръст. — Хубави пръстени. Сваляй ги!
— О, не, човече, не пръстените…
— Веднага — скръцвам.
Малкото копеле започва да ги дърпа.
— Не щат да излязат…
Изкарвам ножа си.
— Хубаво, тогава дай на мен да ти ги сваля — предлагам. Чудна работа, да видиш как веднага сами излязоха. Малкият сополанко ми ги подава гробовно и аз ги прибирам в джоба без един, който му подавам.
— Днес се справи добре. Ако продължаваш в същия дух, ще си ги получиш като заплащане. Ако обаче нещо се правиш на отворен или прецакаш нещо, мъртъв си. Утре сутрин в кафето — натъртвам, прибирам се и затварям вратата.
Звъня на Стиво по мобилния и му казвам, че е спешно.
Кейт разправя:
— Стереото е велико, Франк! Не мога да повярвам! Толкова мило беше от негова страна!
— Да-а, свястно хлапе. Взех го да работи за мен. Като са малки трябва да ги държиш под око. Нямат ли работа, веднага се забъркват в каши. Аз ли не го знам — казвам й.
— Много благородно от твоя страна, че помагаш на момчето. Всъщност си един голям добряк, а?
Думите й ме карат да се чувствам странно, някак хубаво, но в същото време си мисля — нищо чудно, че бившето й гадже е било толкова чевръсто с юмруците, с тези нейни приказки. Но е добре, че тя е доволна, все пак.
— Нали така вика оня, политикът по телевизията, де, че като имаш собствен бизнес, трябва да се погрижиш и за другите копелета: Нали ме разбираш? Мятай си якето и да излизаме. На бира и китайско.
— Детето…
— Остави шибаното дете при майка си. Хайде, побързай. Цял ден се трепя. Бира и китайско. Полага ми се да разпусна на няколко бирички. Хвърли я у майка ти, а аз ще изчакам Стиво да оправи вратата. Няма да му отнеме никакво време, но ако нещо се забави, ще му оставя ключовете да ги хвърли в пощенската кутия като си тръгва. Ще се срещнем у майка ти след малко.
Кейт се преоблича, гримира и натоварва ревлата отново в количката.
Изнасям стария телевизор в коридора и превключвам новия на Шотландския футбол: поглед отвътре по Скай. Странно, главата вече изобщо не ме цепи и това без изобщо никакво чукане.