Той изглеждаше толкова превъзходно, че веднага се усъмних в собствения си външен вид. След дълъг спор със самата себе си, бях стигнала до бял свободен панталон, черно-бели маратонки и къс син суичър, който като се закопчае, подчертава цепката между гърдите ми, прихванати в тясна блузка с остро деколте.
Поглеждам Раб и сега установявам, че той е просто клиширан хубавец, напълно лишен от всякаква харизма. Това качество, обаче, просто струи от Саймън. Начинът, по който опира лакът на дългия бар и опира брадичка на китката си, небрежно потривайки косъмчетата на врата си. О, как ми се иска моите пръсти да правят това, вместо неговите.
Нещо се е случило. Саймън, както вече го наричам в мислите си, се разпорежда с всички, Тери страшно се забавлява, а Раб изглежда угрижен. Сватбата му е чак след няколко месеца, но той реши да изтегли ергенското си парти много по-рано, в случай, че го дрогират и го хвърлят в товарния вагон за Варшава или на някакво такова място. Не изпускам Саймън от поглед, но той не дава никакъв признак, че е мъжът с розите.
Мелани закъснява малко и сяда до мен. Забелязвам как Саймън поглежда с раздразнение часовника си. Двамата с Раб не престават да спорят за филма. В разговора изниква ново име, загадъчния Рентс от Амстердам.
Саймън вдига ръце шеговито.
— Добре, добре, де, филмът ще се снима в Амстердам, поради правни причини, или по-скоро, ще трябва да изглежда все едно е сниман там. Вътрешните снимки обаче могат спокойно да се направят тук — настоява той. — Искам да кажа, че всичко от което се нуждаем са няколко външни кадъра с трамваите, каналите и така нататък. Никой няма да разбере.
— Да, вероятно — съгласява се Раб, здраво спечен от притеснение.
— Добре. Точка по този въпрос — казва помпозно Саймън, после поглежда право към мен и усещам как гърдите ми се надигат, а вътрешностите ми се свиват от тази негова усмивка, която ме осветява като морски фар. Аз също пускам стегната усмивка в отговор. Саймън небрежно поглажда наболата си брада. Искам да го насапунисам хубаво, да го обръсна с онези, старите остри бръсначи и да наблюдавам всички емоции в тези големи, тъмни очи, докато прокарвам бавно бръснача по лицето му…
Мислите ми текат на пресекулки, защото е трудно да се съсредоточа само върху Саймън, но сега той казва:
— Тери, ти трябваше да напишеш сценария, как вървят нещата?
Единствената ми мисъл обаче е — искам да те чукам Мистър Саймън Сик Бой Уилямсън, да се залепя за теб и да изстискам вяска твоя капчица вътре в мен, да те използвам, да те употребя и изтощя, така че да не поискаш никога вече друга жена…
— Направо супер, но не съм написал нищо на хартия. Всичко е тук — усмихва се широко Тери, потрепвайки с пръст по челото си и гледа мен, сякаш аз съм задала въпроса и в стаята няма никой друг. Тери. От този тип мъже, които трудно би харесала, но с които би спала, просто защото кипят от ентусиазъм. Може би точно той е тайната цветарка.
— Тери, сексът е в главата ти, всички го знаем. Но сега имаме нужда от сценарий.
— Знам какво имаш предвид, жребецо — усмихва се той и прокарва пръсти през къдравата си коса, — но аз просто не си падам по писането. Може да запиша нещата на диктофон, после някой да ги свали на хартия — добавя той, поглеждайки с надежда към мен.
— Значи, искаш да кажеш, че не си направил абсолютно нищо — нахвърля му се Раб и оглежда компанията.
Поглеждам Мелани, която повдига незаинтересовано рамене. Рони се хили, Урсула дъвче някакви десертчета, а Крейг гледа сякаш са му открили рак на стомаха. Тери все пак изважда няколко листа А4. Драсканиците са невъобразими.
— Защо тогава казваш, че не си написал нищо? — пита Раб, издърпва листата и започва да ги разглежда.
— Писането не е много по моята част — вдига рамене Тери, но очевидно е доста притеснен. Раб клати глава и ми подава творението на Тери.
Зачитам написаното, което е такова отчайващо дърво, че не мога да не го споделя:
— Тери, какви са тези глупости! Чуйте това: „Пичът чука гаджето в ануса. Гаджето лиже другото гадже.“ Направо е кошмарно!
Тери пак събира нагоре рамене и още веднъж прокарва ръка през къдравата си четина.
— Нашият Мистър Лосън е един изчистен минималист — изпръхтява Раб, взема листата от мен и му ги размахва под носа. — Това е боклук, Тери. Няма никаква история. Само ебане — смее се той и подава листата на Саймън, който ги изучава безразлично.