Тери вдига рамене.
— Ти решаваш, приятел, но тя разправя, че щяла да ти строши главата, ако не я вземеш във филма — информира той Сик Бой със закачлива усмивка.
Мелани кима и потвърждава.
— Така е, не бих се заяждала с нея, защото е адски откачена. Може и наистина да го направи.
Саймън — Сик Бой, се плясва отчаяно по челото.
— Великолепно. Преследва ме някакъв шибана стара чанта, а титулярките не искат да правят анален секс. Предайте на бившата невеста на Бегби да си го начука!
— Ти й го кажи! — хили се Тери.
Когато срещата свършва, всички започват да се разотиват, а аз се замотавам и казвам на Саймън:
— За кастинга… Може би ще успея да помогна. Ще питам някои приятелки. Момичета, които са посветени, така да се каже.
Саймън бавно кима.
— Трябва да тръгвам, но ще ти се обадя по-късно — казвам, забелязвайки, че Раб ме чака и в погледа му със сигурност долавям огънчето на ревността.
30. Пакети
Малко се изтървавах с дрогата, човече, взех едно-друго от Сийкър. Али ми е казала, ако се надрусам, да не се прибирам вкъщи, така де, вика, няма да търпя това край Анди. И си е напълно права, затова не се и връщам у нас. По-голямата част от седмицата изкарвам по други явки — у Мони, у мама и клетия Парки, което е малко гадно от моя страна, защото и самият той гледа да се откачи. Нещастникът съвсем няма нужда да ме гледа как се потя и треперя под носа му. Най-кофтито е, че вече всяко кривване се заплаща много скъпо. Сега като те пуска, свят ти се извива даже от едното боцване от време на време. Сякаш тялото ти помни всичко, което си му причинил в миналото и вика — „съжалявам, но ще трябва да го отнесеш яко“.
И така, връщам се вкъщи за пръв път от дни наред. Анди трябва да е на училище и се надявам, че Али е излязла. Да, апартаментът е празен, така че се тръшвам в големия, изкорубен фотьойл, пускам касетата на Алабама 3 и започвам да припявам. Върху мен скоква Запа — котаракът, единственото същество на света, което не ме съди. Преглеждам някои неща, които оня ден си записах в библиотеката на Лийт. Влязох да се скрия от дъжда, но се задържах и доста време си водих бележки за историята. Мотото на Лийт е „Постоянствай!“ и точно това би трябвало да направя. Пускам телевизора без звук и поливам малко цветята, надявайки се, че Запа не е ровил пак голямата юка.
Но денят е наречен за лошо, да бъде един шантав, кофти ден. Защото на вратата се звъни и когато отварям направо съм като треснат от гръм.
Лично дивият котак стои пред мен. Чудя се, кога е излязъл, после сърцето ми сякаш се откъсва и тупва някъде из гръдния ми кош, защото, защото, какво ли е казал Сик Бой. Не мога и дума да продумам, но дивият звяр се усмихва и аз намирам езика си.
— Франко, радвам се да те видя, човече. Кога излезе?
— Вече съм навън от три шибани седмици — вика той и без да пита се промъква край мен вътре. Обувките му тракат по пода, целите в метал, значи и гледам да не издраска паркета, че Али ще се побърка заради хазяина, който е някакъв шантав маниак, човече.
— Не си губих времето, вярвай ми. Уредих се с пичка само няколко часа след като излязох. Чукам за Шотландия, копеле — разправя ми той. — А ти какви ги дробиш? — вика, а лицето му става едно такова кисело. — Пак си на шибания хероин, а?
Когато гледаш право в окото на тигъра, братко, по-добре да не шикалкавиш, да не шикалкавиш прекалено много, значи.
— Всъщност не, човече, но още си броя дните, полека лека, значи. От сума си време не съм помирисвал.
— Гледай и да не помиришеш, че до гуша ми дойде от шибани наркомани. Искаш ли една линийка кока?
— Ъ-ъх… ъ… — не знаех какво да кажа, човече. Аз никога не знам.
Бегби приема това за „да“ и вади пакетчето. Изсипва бая прашец, значи и макар да не си падам много по коката, викам си, трябва да го направя от чисто протоколни причини, значи. Само с мярка обаче, нали. Една линийка няма да ми навреди кой знае колко.
Франко започва да приготвя дозите.
— Разбрах, че си бил на топло в Пърт — вика той. — Ебати скапаният пандиз. Липсваше ми, тъпо копеле такова — разправя той с малка усмивчица, което приемам, значи, че просто съм липсвал на котака, а не че не съм бил в пандиза с него.
Какво да кажеш на такова нещо?
— И на мен ми липсваше, Франко, човече, ама добре изглеждаш, в добра форма, значи, трябва да ти се признае, човече.
Той потупва стегнатия си като камък корем.
— Да-а, не си губих времето вътре, здраво поработих, не като някои тюфлеци. Сега обаче ми се връща щедро, да знаеш, на сто процента — казва той и прави огромна линия. — Забих една млада пичка, живеем в Уестър Хейлз, но ще се местим на Лорн Стрийт. Няма да гния в Хейлз, я! Тя е много точно гадже и така — казва той прокарвайки ръка по стъкления часовник-коте. — Вярно, с дете е, така да се каже. Ходила с някакъв копелдак, дето се прави на много отворен. Ама му разбих мутрата. Копелето трябва да се радва, че се отърва само с това. Бях отседнал при майка ми, но там не се издържа, не спира да каканиже за шибаната Елизабет и нещастника, с който излиза — разправя Франко, който вече е набрал скорост от коката и изстрелва сричките като АК–47.