Дърпам една линия и се изправям, потривайки нос.
— Ъ-ъ-ъ… А как са децата?
— Оня ден ходих да ги видя. Добре са, но тая путка Джун ми ходи по нервите. За чий ми беше да се забърквам в тая каша? И чукането не беше чукане и нищо, трябвало е да ида да си прегледам главата.
— Вече, отърси ли се, ъ-ъ, от пандиза, значи?
Бегби го е изтресла здраво коката, копелето здраво се е навило и се цъкли сякаш ще ми откъсне главата.
— Какво се опитваш да ми кажеш, а? А?
— Ъ-ъ, нищо, само, дето като аз излязох бая време ми трябваше да се включа в живота, така да се каже — обяснявам. Но Бегър Бой е на скорост и плещи за пандиза и започвам здраво да се притеснявам, защото си мисля за Рент Бой, за парите, които получих, за това как се изпуснах пред Сик Бой и какво ще стане, ако гадният котак каже на Бегби.
Франко приготвя още кока, а аз още бръмча от първата доза. Известно време дрънка за извратеняците в кафеза, после ме зяпва с тези свои лоши, лоши прожектори и вика:
— Спъд, знаеш ли, като бях в пандиза… получих един пакет.
Рентън му е дал дела!
— Да, човече. И аз получих един също! От Марк…
Бегби заковава и направо зяпва в душата ми, човече.
— Получил си шибан пакет от Рентън, адресиран до теб?
Още трептя като струна и не знам какво да кажа, само завалям:
— Не знам, Франко, не знам, не знам дали е бил от Рент Бой, така да се каже. Искам да кажа, беше анонимно, значи. Но, нали знаеш, само си помислих, че друг не може да е.
Напълно избеснял Франко забива юмрук в дланта си и започва да ходи нагоре-надолу. Започва да ми дрънчи алармата в главата, звъни на пожар, та се къса, човече. Защо дивият котак ще ръмжи, значи, ако си е получил парите?
— Точно така, Спъд! Това си и помислих веднага! Само това крадливо наркоманско копеле може да праща пакетите с педалското порно, с разните му пичове дето се чукат и си духат, значи, само той! Той ни натрива носовете, Спъд! ИЗРОД НЕЩАСТЕН! — изревава Франко и прасва един як юмрук на масата, стъкленият пепелник пада на пода, но за щастие не се счупва.
Гей порно… какво, по дяволите…
— Така е, само Рент Бой ги играе тия игрички, така да се каже — викам, опитвайки се да стопля за какво става дума, адски щастлив, че не се изтървах за мангизите.
— Дори оня, дето го разковах на трески в затвора, пак си представях, че е копелето Рентън — изсъсква звярът. После прави още две линии. Дръпва едната и разправя:
— Видях Сик бой, в шибания му пъб, скапания Порт Съншайн!
Копелето наистина добре се е подредило. Разбира се, с него не може да се говори, в главата му са само далавери.
— Аз ли не го знам, човече, аз ли? — кимам и се навеждам да смръкна нова линия, макар сърцето ми все още да думка и да се потя от първата.
— Видях и Втората Награда на Съркъс Клоуз със сектантите…
— Чух, че котакът бил се хванал с пастор Кристофър Рийв, значи — задъхвам се, докато коката ме връхлита като товарен влак.
Бегби се пльосва на надуваемото ми кресло.
— Да, поне докато не му налях малко акъл в главата. Завлякох го в пъба EH1 на Майл. Не щеше и капка да пийне, така че му бутнах няколко водчици в скапаната лимонада — казва той с някак бавен безрадостен кикот. — Сигурно пак се е закачил, копелето — вика Бегби. — Трябват му малко забавления. Да пееш химни по цял ден и да четеш шибаната библия? Ебаси тъпотиите, така че изиграх добрият самарянин и спасих копелето от живот, пропилян в скука. Тия ти промиват мозъка, копелетата в скапаната му мисия. Ще им дам едно шибано християнство…
Замислям се над това и си спомням как Втората Награда наистина се справяше добре да влезе в релси отново.
— Но докторите са казали, че не трябва да пие, Франко — прекарвам пръст през гърлото си и издавам звук все едно се душа, — или капут.
— Той ми излезе със същите шибани глупости — „докторите това, докторите онова“, но аз му го казах направо — качеството на живота е това, което има значение! По-добре една година да си отживееш, отколкото петнайсет в мъка и мизерия. Като ония дъртаци в Порт Съншайн. Казах му да си направи чернодробна трансплантация и да започне на нова сметка!