— Махам се, не мога да издържам — казва тя.
Лорън ни поглежда с досада.
— И на теб ли ти пречат?
— Не — казва тъжно Даян, — но всеки път когато хвърля поглед се възбуждам. Ако чуете бръмчене и въздишки от моята стая, ще бъдете сигурни какво правя.
Лорън се нацупва и дъвче долната си устна. Ако толкова я притеснявахме, защо не се премести и тя в своята стая? Когато приключваме грубия вариант от около шейсет страници и го разпечатваме, любопитството й надделява и тя се сяда да чете пред компютъра. Поглежда заглавието и после, натискайки клавиша Page Down, чете с нарастващ потрес и неприязън.
— Това е ужасно… отвратително… непристойно… и дори не е поднесено с някакъв пиниз. Няма никакви художествени качества. Пълен боклук! Не мога да повярвам, че сте могли да напишете толкова унизителна, експлоататорска гадост… — пени се тя. — И смятате да правите всичко това с хора, непознати хора, и ще им позволиш да направят всички тези неща с теб!
Ще ми се да й го зачукам и да кажа да, всичко без аналните сцени, но си послужвам надменно и язвително с цитат, който съм запаметила за подобни случаи:
— Ще съм доволен, ако знам, кое е най-лошото: да бъдеш изнасилен стотици пъти от пирати, да ти отрежат крак, да те пребият българи със сопи, да те налагат с камшик до смърт, на клада да те изгорят, да те подложат на дисекция, да гребеш окован на някоя галера, накратко казано — да преживееш всички болки и нещастия, които някой е изпитал — тук поглеждам Раб и двамата завършваме в хор, — или да стоиш и нищо да не правиш?
Лорън поклаща глава:
— Какви са тия глупости?
— Волтер, „Кандид11“ — срязва я Раб. — Учуден съм, че не го знаеш, Лорън — казва той на нашето момиченце, което се тресе от нерви и пали цигара. — И какво отвърнал Кандид? — Раб вдига пръст, поглежда ме и двамата се цепим в един глас — „Това е чудесен въпрос!“
Лорън продължава да се гърчи пред монитора, гледайки злобно, сякаш нарочно я дразним, макар че ние просто се кефим на сценария.
— Чудесни цветя — казва Раб, който сякаш се опитва да разведри настроението и поглежда към моите рози. — Видях още един такъв букет в кофата. — Той се усмихва предизвикателно. — Какъв е случаят?
Лорън го стрелва с поглед, но аз усещам невинността на забележката, което пък моментално ме навежда на мисълта, че е бил Сик… Саймън. Определено Раб отпада от заподозрените.
Оставаме будни, докато не отворят кафенетата, преглеждаме отново сценария и правим някои допълнения. Изморени сме и се стягаме как ще покажем сценария на другите в Лийт, но забележките на Лорън силно ни ободряват и излизаме в чудно настроение. Отскачаме до най-близкия ксерокс, правим няколко копия и ги подвързахме. Докато се настаняваме, за да закусим в едно кафене, през цялата радостна възбуда и умора, осъзнавам всъщност колко разстроена беше Лорън. Във внезапен изблик на вина питам:
— Смяташ ли, че трябва да се върнем и да проверим как е тя?
— Не, това само ще влоши нещата. Дай й малко време — преценява Раб.
Това напълно ме урежда, защото изобщо не искам да се връщам. И защото ми е голям кеф да седя тук с Раб. Наслаждавам се на силното кафе, портокаловия сок, донатите, радвам се на това, че седим тук със сценарий на масата. Филмов сценарий, който самите ние сме направили, ликувам, че сме постигнали нещо, Раб и аз, просто седнахме и го направихме. Усещах огромна близост с него и си мислех, че може би ми се иска да имаме заедно повече моменти като този. Но сега не ставаше дума само за секса, както при нарастващата ми мания по Саймън, всъщност дори беше по някакъв начин странно асексуално чувство. Не само чукане, но й моменти като този. Това ме кара да се замисля.
— Смяташ ли, че приятелката ти би одобрила, ако знаеше, че цяла нощ си прекарал с друга жена и си писал с нея порно сценарий?
Раб го приема буквално. Той се отдръпва емоционално от мен, игнорира въпроса с едно повдигане на рамене и си налива още кафе от каничката. Известно време цари тишина, после той сякаш се кани да каже нещо, но размисля, плащаме, излизаме от кафенето и се мятаме на първия автобус за Лийт.