По целия път ми е пред очите, а когато пристигаме в пъба той е вече там. Саймън Уилямсън. Другите започват да се точат. Урсула по анцуг, който би изглеждал кошмарно на всяко английско момиче, но на нея й стои някак готино. Крейг и Рони, сиамските близнаци. Лицето ми светва, когато виждам Джина за пръв път след като ми беше помогнала. Отивам до нея и слагам ръка на рамото й.
— Страшно ти благодаря, че ми помогна тогава — измърквам.
— Издрайфа ми се на блузата — казва сърдито тя и аз се връзвам, но тя явно си прави майтап и се усмихва. — Беше само едно петънце. На всички ни се е случвало.
После влиза Мелани и ме прегръща адски сърдечно, сякаш сме най-добри приятелки. Настроението ми се вдига и даваме на всеки по едно копие от сценария.
— Не забравяйте — обяснявам, — че това е най-грубия вариант. Всякакви забележки са добре дошли.
Поне заглавието ги грабва. Всички се подхилват като гледат първата страница, на която пише:
СЕДЕМ ТЕКА ЗА СЕДМИНА БРАТЯ
Аз набързо разказвам сюжета.
— Историята приблизително звучи така: седем пича, работят на Нефтена платформа. Един от тях, Джо, се хваща на бас с друг, Томи, че всеки от седмината „братя“ ще се изчука по време на отпуската им за уикенда на брега. Условието обаче е не само да се изчукат, но й всичките им сексуални предпочитания да бъдат задоволени. За съжаление, двама от тях искат да правят други неща свързани със спорт или културни занимания, а трети е безнадежден девственик. Така всички козове са в полза на Томи, но пък Джо има съюзници — Мелинда и Сузи, които движат бардак от висока класа и те заедно заговорничат да намерят подходящите жени, които веднъж за винаги да оправят пустите седмина „братя“.
Саймън кима ентусиазирано, пляскайки с ръка по бедрото си.
— Това звучи добре. Това, мамка му, наистина звучи добре.
Докато останалите четат, двамата с Раб решаваме да слезем долу за по питие в празния, затворен пъб. Приказваме си глупости за сценария и за Университета около половин час и след това се качваме горе. Когато отваряме вратата, всички мълчат като треснати от гръм. Мисля си, о, не, но после осъзнавам, че те ни гледат със страхопочитание.
Внезапно гръмкия смях на Мелани разтърсва стаята. Тя хвърля ръкописа на масата, напълно неадекватна.
— Това е толкова откачено — подхилва се тя с ръка на устата. — Направо сте върховни!
Тогава Тери се намесва, гледайки към Раб:
— Да, става, но гледай, Биръл, това не ти е някакъв колежански проект. Трябва да можеш да се хванеш за кура и да свършиш, а не да се хванеш за брадичката и да мислиш. Такъв е реалния свят, приятел.
Раб го гледа и едва се сдържа:
— Прочети шибаното нещо, Лосън! Седем пича на нефтена платформа, по дяволите, излизат в отпуска и се срещат с тия седем гаджета…
Саймън поглежда враждебно Тери, после се обръща към нас със стъклен поглед, наистина развълнуван.
— Това тук е дело на истински гении, приятели — казва той, изправя се, стисва Раб за рамото, целува ме по бузата, пресяга се през бара и налива щедро Джак Даниълс по чашите.
— Вътре има от всичко! Направо се влюбих в сцените с връзването и пляскането. Богата работа!
— Това е — ликувам, като се опитвам да запазя някакво самообладание и усещам как ме връхлетява умората, насъбрана от безсънната нощ, — британският пазар си е такъв. Физическото наказание… Типично британски фетиш? Културните корени са в общественото образование и възпитателните методи на държавата?
Раб кима ентусиазирано.
— Това също разкрива нашето софт-порно наследство и репресивната същност на цензуриращата култура — казва той и раздува още повече претенциите ни. — Направо не мога да повярвам как Лорън можа да каже, че тук няма никакво изкуство!
— Майната му на изкуството, Биръл! Най ми харесва онази част с пича, който има мания за минети — намига Тери и долната му устна поглажда горната.
Саймън кима бавно със строго задоволство и с ентусиазма на екзекутор казва:
— Сега трябва да направим кастинг.
— Аз искам да играя и седемте братя — бърза Тери. — Може да се постигне с ефекти и тук-таме редактиране. Трябват само няколко перуки, различни дрехи, очила и такива работи…
Всички избухваме в смях, но смехът ни е леко притеснен, защото знаем, че Тери е напълно сериозен. Саймън клати глава.
— Не, всички трябва да получим роли — или поне да намерим момчета, които са фотогенични.
— Няма никакъв проблем в това отношение — казва Тери, попипвайки доволно пакета си. После се обръща към Раб. — Нещо не ти се чува гласа, а Биръл? Не си ли падаш по един малък етюд, като ключовата дума тук е „малък“?