— Майната ти, Тери — казва Раб с театрална усмивка. — Достатъчно ми е голям, макар, че шибаната ти уста и половинметров не може да я затвори!
— Ще ти се, Биръл — подиграва се Тери.
— Деца, моля ви — казва с апломб Саймън. — Може да сте забравили, но сред нас има дами. И това, че правим порногра… ъ-ъ, развлекателен филм за възрастни, не означава, че трябва да бъдем простаци в личен план. Запазете мръсотиите за себе си, не им е мястото тук, край тази маса.
Ние сме замаяни от постижението си, Раб и аз. Тъкмо се приготвяме да отскочим до Университета да проверим резултатите от курсовите си работи, когато Саймън се доближава до мен и прошепва в ухото ми:
— Цял живот беше мираж, а сега си истинска.
Той е изпратил цветята!
Мятаме се на автобуса към града и Раб не спира да говори за филма и изобщо филмите, но мисълта ми е другаде. Дори не го чувам и не го виждам, единственото, за което мисля е Саймън. Цял живот беше мираж, а сега си истинска. Аз съм истинската за него.
Но животът ни не е истински. Това не е истинският живот. Това е шоу. Когато пристигаме в Университета, виждам, че Маклимънт ми е дал петдесет и пет точки. Не е кой знае какво, но минавам. Приложил е и труден за разчитане коментар.
Добър опит, опорочен от дразнещия навик да се използва американската копелдашка версия на нашия език. „Colour“ не се пише „color“. Независимо от това, в работата могат да се открият и някои добри тези. Да не се забравя, че шотландските емигранти са оказали влияние и в сферата на науката и медицината — не всичко е било само политика, философия, образование, инженерство и строителство.
Минавам. Сега вече мога да забравя за тази част от курса и тоя дърт копелдак, от когото ми се повдига.
32. Мръсен № 18741
Гледам към задния двор, където някаква клета женица си простира прането. Тежки, мрачни облаци се носят над покривите, закривайки прекрасното синьо небе. Женицата поглежда нагоре и с унило, сбърчено чело осъзнава, че ще вали и изритва от яд кошницата с прането.
Кастингът за филма не беше сложен. Крейг и Урсула ще направят сцените с връзването, Тери, като основен тъпкач ще оправи Мел отзад. Рони ще играе ролята на боксьора, който се одървя, наблюдавайки как Ники и Мелани го правят (той определено няма да е единствения), а аз ще играя оня пич, който иска оргия. Ще звънна на Майки Форестър да докара някоя от малките си курветини за минетчийската сцена. Трябва ни само още един брат за сцената с нормалния секс и ще видя, дали няма да мога да навия Раб или дори Рентън. А за девственика сигурно ще трябва да потърся някой по-млад жребец.
Проблемът с този филм, за да стане както го искам, е в парите. Решен съм да не е някакво просяшко начинание. Ще им покажа на тези в Лондон колко сгрешиха, пренебрегвайки С.Д.У като сила, като играч в индустрията. Но в никакъв случай не трябва да се прави евтин боклук, защото точно това очакват те. Нямам достъп до такива пари, които разглезените келеши хвърлят за глупости. Но Спъд с неговата сапунена глазгоуска звезда — Братчеда Доуд ми даде идея и аз правя необходимите проучвания, които вероятно ще дадат резултат. Разбира се, освен дребнавите му схеми, аз имам далеч по-комплициран план в главата си, който по необходимост изключва Даниел Мърфи.
Алекс Маклийш?
Всичко опира до дълбочината на мисленето, Саймън и аз съм голям почитател на отбора, който си събрал, особено това момиче — Ники. Мърфи от друга страна, ами, той даде своята лепта, но не смятам, че притежава необходимия професионализъм, за да бъде член на тима.
Благодаря ти, Алекс. И аз така виждам нещата: Мърфи е само временно назначение. Вземам пример от самия теб, обикалям континента, търся нови звезди на терена. Разбира се, може да се окаже трудно да примамя любимеца на публиката Марк Рентън обратно в Лийт. Но така или иначе ще започна своята издирвателна мисия по-близо до вкъщи. В пъба има оставени няколко съобщения от някой си Пол Карамаландинос от Линкс Ейджънси, рекламна юпи фирма на Куийн Шарлот Стрийт, за които се счита, че олицетворяват „новия Лийт“. Съобщенията са относно това, как същия Карамаландинос се интересува от форума „Бизнесът в Лийт срещу Дрогата“. Усещам едновременно как цялото ми тяло се напряга и устата ми се пълни със слюнка, което означава, че съм попаднал на следа и връщам обаждането. Разговорът е ползотворен. Пичът ми съобщава, че и други бизнесмени са се свързали с него и че предлага учредителното събрание да бъде другата седмица в Асембли Руумс. Пита ме, дали имам предвид някого, когото да „доведа на масата“, така да се каже. Замислям се за недоимъка си от легитимни контакти. Кой, по дяволите, бих могъл да взема? Лексо с нечистоплътното си тайландско кафененце? Майки Форестър с неговата сауна и келяви курви? В никакъв случай. Това е моя и само моя далавера. Подмятам на Пол, че може би е по-добре да задържим нещата в тесен кръг — аз, той и няколко от имената, споменати от него.