— Съвсем разумно — съгласява се той с премерен глас, — поне докато не наберем скорост. Много баби — хилаво детенце.
Аз издавам подходящите звуци, затварям и си записвам в календара вероятната дата, която трябва да бъде потвърдена по-късно. Напълно съм уверен, че ще накарам тоя нещастник да ми яде лайната с раболепна благодарност за отрицателно време. Набрал инерция от този успех, решавам да се прицеля право в десетката и звъня на Рентс.
Започвам да го омайвам, като му раздувам за далаверата или по-точно раздувам толкова, колкото бих искал да знае той. Докато говоря, най-трудно ми е да се справям с неговото мълчание, което от един момент нататък е просто мъчително. Искам да видя онова лице, онези хитри пресметливи очи.
Той обаче изглежда доста впечатлен.
— Има някакви перспективи — казва с тон, който би могъл да бъде определен като сдържан ентусиазъм.
— Точно така, те ще се хванат.
— Вярно, глазгоуските протестанти са доста предвидими — разсъждава Рентс. — Искам да кажа, всеки друг, както във Великобритания, така и в Ейре, от десетилетия се надява тия шест държави просто да изчезнат, докато тия чекиджии разиграват путьовската си пантомима.
— Така е — съгласявам се, — в тях няма и капка оригиналност, особено в „хуните“ и скапания им Глазгоу Рейнджърс. Да си наречеш агитката, имитирайки Уест Хям! Гепили са го от песента на Милуол. Няма и капка съмнение, че повечето от тях си държат парите в Роял Бенк ъф Скотланд, но не може да няма и в Клайдсдейл Банк.
— Какво точно смяташ да правиш?
— Както ти казах, имам нужда от няколко офшорни сметки. Ела тук да направим комбина, Марк — подканям го и преглъщам. — Имам нужда от теб. Длъжник си ми. Влизаш ли в играта?
Следва съвсем кратко колебание.
— Да. Можеш ли да прескочиш по някое време? Да обмислим заедно нещата и да уточним детайлите.
— Мога да дойда в четвъртък — казвам и се опитвам да не звуча твърде ентусиазиран.
— Значи, ще се видим тогава — казва той.
Не бой се, ще ме видиш, ще ме видиш и то как, крадлив риж изрод!
Тъкмо затварям телефона и зеленият GSM иззвънява. Франко е.
— Взех си мобилен, копеле — осведомява ме той. — Направо жестоко! Тази вечер си организираме школа по карти. Малки, Мак Карън, Лари и така нататък. Нели се е върнал от Манчестър, копеле.
— Засечка, Франко. На бачкане съм — казвам с престорено разочарование, дълбоко облекчен, че не съм в този психарски Ротари клуб, който е известен помежду им като школата по карти на Бегби. Да се оставя група пияни кретени да ми източат парите не е моята представа за добро вечерно забавление.
Много любопитно обаче — Бегби звънна тъкмо след като говорих с Рентън. Сигурно съдбата иска да ги събере.
33. Миене
Али мина само веднъж, с хлапето, значи, но така и не можахме да поприказваме. Въпреки това съм учудващо весел и бодър, весел и бодър, човече, защото изследванията ми вървят добре и съм чист. Али беше… ъ-ъх… доста скептична човече, защото не й е за първи път, но да бъда честен към нея, значи, така де, гласува ми доверие под въпрос, така да се каже. Другото добро нещо е, че със Сик Бой пак сме приятели, един вид. По-късно имам среща с него, защото двамата сме замислили една далавера.
Бях в апартамента на малката ми сестра Ройсин, която, ако бъда откровен като нашия Мистър Бегби, трябва да кажа, че не е от момичетата, с които бих тръгнал. Тя е с десет години по-млада от мен, много пробивна, много мобилна и така да се каже, никога не е одобрявала особено традиционния лайфстайл на клана Мърфи. Гаджето й обаче е готин пич, намерил си е работа в Испания и ми е оставил абонамента си за футболния сезон на Ийстър Роуд. Не съм стъпвал на мач от векове, човече, но зелените и без това се дънят. Този Алекс Маклийш ми напомня малко за Рентън и оня полицейски котак от сериала NYPD Blue, как се казваше, че не мога да се сетя? Робинзон Крузо? Не, не, но беше нещо такова. Е, може просто да е дошъл сезона за смяна на козината, нали? Сега обаче сме взели онова френско момче в защита и дребния черен котак в Центъра. Така че може да ида на мача с Динфърмлин, да преборя скуката, човече, най-големият убиец, значи. Скуката и напрежението. Първото плаче за кока, а второто за крек.