Присъствието ми е прието хладничко от сестрата, значи, направо студено, човече. Искам да кажа, че девет месеца сме ползвали едно временно жилище, значи, но след това сме се появили в различни времена, човече, направо различни епохи, значи. Вземам абонаментната карта, пъхам я в задния джоб и си тръгвам от Ройсин, малката Рош, значи.
Докато слизам надолу по стълбите чувам тия зверски викове и писъци. Като стигам до площадката гледам Джун, на Франко бившата, с двамата малчугани на Бегби — единият пищи, та се къса, а по-големият отнася здрав пердах от Джун, която е истерясала, човече, здраво се е смахнала.
— ВИДЯХ КАК ГО УДАРИ! НЕ СМЕЙ ДА СЕ ОПРАВДАВАШ! КОЛКО ПЪТИ ДА ТИ ПОВТАРЯМ ИЗРОДЧЕ ТАКОВА!
Дребосъкът на Бегби само стои и поема ударите, човече, като някаква гумена кукла, само се огъва и изобщо не му дреме. Котакът е като хип-хоп дивак, значи, тресе се, но не отстъпва. По-малкото котанче пък, се е заковало от шубе и не издава и звук.
— Ей, ей! — викам. — Здрасти, Джун!
— Спъд — казва тя и внезапно започва да се хили и да клати глава. Пълен срив човече, пълен.
Шантава ситуация, по-шантава — здраве. Дори не знаех, че живее в този вход.
— Ъ-ъх… Добре ли си? — викам и взимам торбите й с пазара като забелязвам, че дръжката на едната се е скъсала.
— Да… Благодаря, Спъд… Заради тия двамата… — хълца тя и кима към дребните.
— Такива са си момчетата — усмихвам се. По-дребният ми пуска изплашена малка усмивчица, но големият котан от котилото на Бегби ми хвърля поглед, от който кръвта ти се смразява, човече, дори и при толкова невръстно коте, значи. Няма грешка — син на Бегби, определено, сто процента!
Джун вади ключовете и отключва. Двамата се втурват вътре, големият крещи нещо за Скай Спортс. Джун ги гледа как изчезват в апартамента. Отряд по пълното разрушение. После се обръща към мен и вика:
— Щях да те поканя на чаша чай, Спъд, но вътре е пълна разруха.
Разрухата не е само вътре, човече, вярвай ми. Самата Джун наистина изглежда направо разсипана. По начина, по който го казва, се сещам, че иска да поговори с някой. Не бях забравил за срещата със Сик Бой и Братчеда Доуд в кръчмата, човече, но и на мен щеше да ми дойде добре малко общуване. С Рош и Али някак не се получи, те само чакаха да ми видят гърба, значи.
— Не може да е по-лошо от у нас — казвам й. Джун ме поглежда, сякаш го обмисля и после решава, че звучи напълно правдоподобно.
Вътре е пълна кочина от разхвърляни играчки и дрехи. В умивалника са струпани чинии, които сигурно не са мити от години. Едвам намирам място на кухненския плот да оставя пазарските чанти.
Джун цялата трепери, предлагам й фас и подавам огънче. Слага чайника, но не може да намери никакви чисти чаши и тръгва да мие една, опитвайки се да изстиска малко препарат в нея, но се чува само пърдящия звук от празното пластмасово шише Скуизи. Отива и вади нова бутилка от торбите, но не може да я отвори, защото ръцете й здраво се тресат. Тя избухва в сълзи, не просто хлипане, а истински вой този път.
— Съжалявам, просто нервите ми, всичко тук се руши… погледни на какво прилича тук. Заради хлапетата… Такива значи… Никой не ми помага… Франк го пуснаха, но оттогава е идвал само веднъж да ги види и дори не ги е извел! Току-що излязъл от панделата и ми се мъкне с маркови ризи, ръцете му целите в пръстени… Просто не мога да се справя, Спъд… Не мога да се оправя…
Поглеждам купчината от чинии.
— Знаеш ли какво, ще ти помогна да ги измиеш. Ще спретнем набързо кухнята, значи. Една бърза атака! Ще се почувстваш по-добре, човече, като ги разкараш, значи, защото няма начин, когато се чувстваш адски скапан, сякаш са ти източили силиците, значи и като видиш мивката до горе с чинии, по-лошо от това няма, човече, това е най-лошото, сякаш цялата ти енергия изтича в тоя шибан канал. Така че, споделен проблем — половин проблем, Джун, човече.
— Не, не, няма нужда…
— Ей! Давай! — Слагам си аз престилка. — Атака, човече, атака!
Джун протестира, докато аз се захващам с чиниите, но някак хилаво протестира и дори ме отменя като напредвам малко и за нула време всичко изчезва, човече, проблемът го няма и всичко е отново чисто и възможно, човече. Просто си разчисти главата и го направи, човече, просто го направи. Чаткаш ли? Като мен с писането, просто влез и го направи!
Ето, свърших едно добро, човече, най-обикновено, практично нещо! И целият жужа, човече, целият звъня, все едно съм на най-яката кока, позната на човечеството, човече. Трябва да се отбележи, че гаджето Джун е в по-добра форма, отколкото я намерих, определено.
Но когато пристигам в пъба вече доста съм закъснял и може да се каже, че Сик Бой не е на седмото небе от щастие. Братчеда Доуд му надува главата и когато се доближавам Сики ми набутва часовника си в носа.