34. Мръсен № 18742
Седя в тая дупка на Уок, която трябва да мине за пъб и чакам едно нещастно деграде и наркоман да дойде и да ме спаси от този досаден глазгоуец с преждевременно посивяваща коса, чиито дълбоко вкопани черти и очи имат постоянно стреснатата недоброжелателност, която е обичайно да видиш у овцете на Горджи Фарм. Добре дошъл в Шотландия, няма що. Тоя шибаняк, Братчеда Доуд, този псевдо-саксонец, северно европеец, филистер с тлъсти бутове, хунско нищожество, този троглодит-мутант от копторите на западното крайбрежие има наглостта да се опитва да ми пробутва цитати на латински. Латински на мен — ренесансовия човек на Средиземноморието, якобински материал. Той ми взима питие и вдига чаша:
— Urbi et orbi — казва той.
— Наздраве, similia similibus curantur — пускам язвителна усмивка. Зениците на Братчеда Доуд се разтварят като черни дупки, които засмукват всичко около себе си.
— Не я знам тази, каква е тази сентенция — вика той, повече от впечатлен, всъщност направо тресящ се от вълнение.
Е, и аз не знаех какво означава неговата, но жив да не съм, ако си призная това пред един протестантски кирливец.
— Клин клин избива — намигам. — За изтрезняване, значи. Напълно подходяща за момента.
Братчеда Доуд накланя глава настрана и ме гледа с плам.
— Ти си интелигентен мъж, веднага си личи. Хубаво е да срещнеш някой на твоите вълни — клати той глава и физиономията му се изкривява в болезнена гримаса. — Лошото е, че не срещам много такива хора.
— Мога да си представя — казвам и кимам безизразно, което минава напълно незабелязано покрай вечно дъвчещата му десертчета и дъвки чутура.
— Искам да кажа, твоето приятелче, Спъд, хубав човек, но може би не чак толкова умен. Виж ти си друга работа — тук трябва да има някой — чука той с показалец по челото си. — Спъд ми каза, че правиш филми и така нататък.
Странно, че Мърфи е благоволил да ми направи такова благоприятно представяне. Не порно, а филми — ни повече, ни по-малко. Това ме кара да приема донякъде сантименталната мисъл, че вероятно съм бил малко несправедлив към моето крадливо другарче.
— Налага се, Доуд. Както казват: ars longa, vita brevis.
— Животът е кратък, изкуството — вечно. Една от моите любими — кима той с огромна усмивка, която разсича лицето му.
Най-сетне пристига ми амичи Мърфи, но изглежда странно превъзбуден. Когато глазгоуския плъхоебец отива до кенефа изразявам крайното си недоволство.
— Къде, на майната си, се губиш? Не сме тръгнали на курорт. Писна ми да слушам тоя досадник да ми дудне!
Но копелето изглежда адски доволно от себе си.
— Не можах да се сдържа, човече, натъкнах се на Джун, значи. Трябваше да й помогна за миенето, значи, нали се сещаш? Нямаше начин.
— Разбирам — казвам с вещина. Просто и сам можех да се сетя. Това е Спъд, все пак, не може да устои на каквато и да е форма на изкушение, макар че трябва истински да съм изпаднал да мия крек и да пуша с Джун. Странно, но не си го бях помислял за нея, особено с тия деца наоколо, но напоследък всички дърпат крек й ако бъда откровен, тя има точно този изтощен и износен вид на крек-курва.
— Е, как е Джун? — питам, без да знам защо. Искам да кажа, не че ми пука особено.
Спъд свива устни и издухва въздух през тях, издавайки вулгарен пърдящ звук, който е прекалено силен и би предизвикал доста неловка ситуация в някое заведение от класа.
— Много беше зян, ако сме честни, човече — казва, докато този пародиен образ Доуд се появява от тоалетната и поръчва по още едно.
— Не съм учуден — кимам и на всички ни е ясно защо. Доуд вдига чашата си със светло и чуква тази на Спъд.
— Наздраве, Спъд! Като сме зле — така да сме!
После повтаря същия тъп ритуал с мен и аз пускам фалшива усмивка.
Започва да ме хваща съклета и търся каквото и да е, само и само да се разсея от настоящата си компания. Пускам лека лъчезарна усмивка на сервитьорката, от онези, които в младостта ми предизвикваха неволно пооправяне на прическата. Сега обаче ми се отвръща с леко небрежно закривяване на устните.
Обикаляме няколко бара и така стигаме до града, като най-накрая влизаме в Сити Кафе на Блеър Стрийт, старо мое свърталище. Забелязвам, че са сложили билярдни маси — единственото нововъведение от последното ми идване. Ще се наложи да бъдат разкарани: привличат прекалено много малоумници. Вече наистина започвам да се изнервям от непрестанното дуднене на Братчеда Доуд, до степен, че направо се радвам, когато виждам да влиза Майки Форестър с една напълно изперкала, но все пак секси курветина.