Сигурно ще стана Мистър Популярен в Сити Кафе, защото направо вдигам нивото на клиентелата тук. Заобиколен съм от най-големия мизерник и наркоман, който Лийт някога е раждал плюс един глазгоуски кирливец и келявия Майки Форестър. Цяла тайфа нечистоплътни миризливци. На персонала сигурно ще се наложи да вика фирма за обезпаразитяване след работно време.
— Това е Майки Форестър — соча Майки на Доуд. — Той е партньор в няколко сауни и движи цяла конюшня от апетитни малки курви, които духат, за да ядат. Трикът е стар като света: закачаш ги на дрога и после ги пускаш в отдел продажби, за да си я заработят, ако ме разбираш.
Доуд се обръща и кима, хвърляйки на Майки повторен, леко неодобрителен поглед, гарниран със завист.
— О, да, Сийкър също го прави — казва Спъд с похотливата провиснала усмивка на тийнейджър със забавено развитие, която му се лепи като лайно на гърло от бутилка.
Поклащам глава:
— Сийкър обаче само ги чука. Тази ходеща развалина няма абсолютно никакъв друг шанс за своя хот-дог — обяснявам. Позволявам си да изпитам леко неудобство от подобно оплюване, опипвайки бутилката GHB в джоба ми, доставена от Сийкър този следобед. Още един човек, който има своето приложение, за жалост в строго ограничена област. Дръпвам Спъд към мен и прошепвам в ухото му, забелязвайки бучката кафява ушна кал, която го е затапила и носът ми се сбръчква от гранивата хлебна миризма:
— Отивам да си кажа няколко думи по бизнес с Майки — Бутам двайсетачка в ръката му. — Ти забавлявай глазгоуския кирливец.
— Момчета, ще трябва да ме извините за малко, само да кажа здрасти заради доброто старо време — обяснявам на Доуд и се отдалечавам в посока на Форестър.
Форестър е от онези пичове, които явно никой не харесва, но с които всеки си има някаква работа. Той ми пуска усмивка и зъбите му ми напомнят блоковете в Бингхям — напълно обновени, откакто не ги бях виждал. Изненадан съм, че Майки е предпочел елегантните естествено бели коронки, вместо да се хвърли на злато. Има тен от солариум, а изтъняващата му прошарена коса е подстригана ниско. Сребристо-синия костюм на него издава качество. Само обувките — от скъпа кожа, но нелъснати и най-фатално — белите хавлиени чорапи, които всеки психар още от осемдесетте получава от майка си на стекове от коледните разпродажби — го издаваха като бивш духовен събрат на Мърфи.
— Здрасти, Саймън, как е?
Чувствам се поласкан, че е избрал да ме нарича Саймън, вместо Сик Бой и отговарям съответно:
— Лежерно, Майкъл, лежерно! — Обръщам се към гаджето. — Това ли е прекрасната млада дама, за която си ми говорил?
— Една от тях — ухилва се той и добавя: — Уанда, това е Сик… ъ-ъх, Саймън Уилямсън. Той е този, за който ти приказвах. Току-що се върна от Лондон.
Гаджето е много точно. Слабо, някак лъскаво и пригладено с тъмен сексапил, латинско гадже, както би се изразил Братчеда Доуд. Тя е още в разцвета на наркоманския курвалък, когато всички изглеждат наистина великолепно, точно преди да настъпи големия срив. После ще трябва да се буди с крек, да работи на крек и така красотата й ще се изпари, а Майки или някое друго копеле ще я понижат в ранг от сауната на улицата или някой крек-бардак. O, Dame Commerce, старата гранд-дама е толкова предвидима.
— Ти ли си пичът с филма? — пита тя отнесено, демонстрирайки онзи друсарски маниер — печален, но леко арогантен, с който се сблъсквам при всеки свой социален контакт от шестнадесетгодишна възраст.
— Радвам се да се запознаем, скъпа — усмихвам се, стисвайки ръката и леко целувайки я по бузата.
Ставаш, гадже!
Така с Майки набързо стигаме до кастингово споразумение. Харесвам това гадже Уанда, макар и да е напълно зависима от Майки и следователно изцяло в негова власт, тя все още не прикрива презрението си към него. Което всъщност удвоява удоволствието на сводника да стяга въжето около шията й. Тя все пак има още гордост, макар че дрогата първо ще изсмуче всяка следа от нея преди да пристъпи към външния й вид, старата формула, която означава приходи за Майки.
Всичко е уредено и аз се връщам при Спъд и Доуд. Последният обяснява на първия на доста висок глас за жените.
— Единственото нещо, което можеш да правиш с жените е да ги обичаш — заключва той с пиянска увереност. — Прав ли съм, Саймън? Кажи му!
— Мисля, че има нещо в това, Джордж — усмихвам се.
— Обичай ги и бъди достатъчно смел, достатъчно смел да ги обичаш. Fortes Fortuna Adjuvant… съдбата помага на смелите. Не съм ли прав, Саймън? Не съм ли прав?
Спъд прави опит да се намеси, спестявайки ми, слава богу, досадата да потвърждавам ентусиазирано тъпните на този плъхоебец.