— Да, но понякога, така да се каже…
Братчеда Доуд го прекъсва с широк жест и за малко да преобърне пълната халба на съседа си. Кимам на момчето леко извинително.
— Никакво „но“, никакво „понякога“. Ако се оплакват, дай им още любов. Ако и след това са недоволни — дори още повече любов — цепи се той.
— Точно така, Джордж. Твърдо вярвам, че способността на мъжа да дава любов надвишава способността на жената да я приема. Ето защо ние управляваме света. Толкова е просто — обяснявам набързо.
Доуд ме гледа със зинала уста, очите му се въртят като плодчетата на ротативка, устремили се към джакпота.
— Този човек тук, Спъд, този човек е гений!
Този Братчед Доуд е от типичните представители на глазгоуската раса кирливци — напива се бързо и то само от една-две бири. После вместо културно да се строполи и да припадне, остава в това състояние до безкрай. Клатушка се, ръкомаха, повтаря тривиалното си, маниакално послание с увеличаваща се враждебност.
— Благодаря ти, Джордж — кимам. — Но, налага се да кажа, че вече ми омръзна тази обиколка из баровете. Самият аз работя на такова място, а пък и е пълно с хора — кимам към Форестър, — с които не искам особено да се срещам. Да си вземем нещо за вкъщи и да вдигаме.
— Става! — реве Доуд. — Отиваме у нас! Имам страхотен запис, който трябва да чуете! Един приятел има банда… Върховни! Най-добрите, вярвайте ми!
— Чудесно — усмихвам се и скърцам със зъби. — Какво ще кажеш за малко компания, в женския смисъл на думата? — Поклащам пред носа му червения GSM.
— Какво ще кажа? Жестоко! Какво мога да кажа! Какъв човек само! Какъв човек! — възклицава Доуд към всички, които си пият на групички край нас, а косъмчетата по врата ми настръхват в желание да напуснат бара от неудобство. Някои хора биха се поласкали от подобна похвала, но не и аз. Твърдо вярвам, че хвалбите от безмозъчни кретени са много по-вредни за имиджа, отколкото и най-голямото очерняне от страна на истински просветените.
Запътваме се към вратата, аз вървя най-отпред, пробивайки си трескаво път през тълпата, забавяйки леко ход само, за да се усмихна на едно гадже в тясно зелено костюмче, което има хубаво лице, но кофти прическа, която не й пасва особено. После несъзнателно забавям, преминавайки край две около трийсетгодишни гаджета, които са го ударили на живот, заебали са всякакви диети и са решили, че останалата част от живота им ще се състои от водка, Ред Бул и добро хапване. Преди да излезем окончателно правя рязък завой, за да избегна компанията от нагли пичове с шарещи очи и златни зъби, които нахълтват в бара.
Доуд още каканиже славословия по мой адрес на Спъд, докато се измъкваме в нощта. Потрепервам. Не ми е студено, не е и от наркотиците. Просто усещам висините, ширините и дълбините на своя замисъл, а дрънканиците на Доуд още повече подчертават чудовищните, но изискани параметри на моя план. Мамка му, хубаво е да си жив!
35. PIN мангизи
Отиваме в апартамента на Доуд с няколко бутилки, човече. Сик Бой купи абсент, което е малко терсене, така да се каже, защото искаме да усмъртим Доуд, а не нас, значи. Сик Бой зяпа с отвратена гримаса снимката на Глазгоу Рейнджърс над камината, а аз се размазвам върху големия кожен фотьойл. Какъв кеф да си метнеш лапите във въздуха, приятел.
Джордж явно е очарован от перспективата за няколко секс писани, а ако съм напълно честен, човече, може би няма да е най-лошото нещо на света. Но си мисля, че Сик Бой го каза само, за да прикоткаме Братчеда у тях, значи.
Разбира се, не го казвам на Доуд, значи, защото не това са думите, които този котак от западното крайбрежие иска да чуе.
— Къде са гаджетата, Саймън, навити ли са…
— Само си го търсят, приятел — кима Сик Бой. — Чудесни екземпляри. Правят порно филми, пълна програма — мърка най-подлата твар сред котаците, а Доуд върти очи и цупи устни.
Този Сик Котан ми кима, слага ръка на устата си, сякаш се прозява и започва да пълни чашите с абсент.
— Ъ-ъх, Доуд — започвам, за да отклоня вниманието му, — кажи как стана, че ти викат Братчеда? — Забелязвам как Сик Бой небрежно подправя питието на Доуд с GHB. Аз много не си падам по тия изпълнения, значи. Разправят, че ако сложиш прекалено много можеш да го оставиш на място, просто сърцето му спира да бие и точка. Сик Бой обаче явно разбира какво прави, защото точно отмерва на око необходимата доза.
Доуд е повече от щастлив, че съм му задал този въпрос и тръгва ла раздува, за да задоволи любопитството ми, така да се каже.
— Историята е следната: един мой приятел от Глазгоу, Боби, той на всички вика „братчед“… — Сик Бой му подава чашата. — Просто такъв му е лафът още от малък. Израснали сме заедно в Дръм — казва той, отпивайки глътка. — Та една вечер излязъл да се позабавлява с пичове, които не знаели за този му навик и той все разправял Братчеда Доуд това, Братчеда Доуд онова… така ми лепна и оттогава съм Братчеда Доуд… — обяснява той и си сръбва от чашата.