Скоро очите на Доуд натежават и той дори не забелязва, че Сик Кет е спрял касетата с бандата на неговия приятел и я е сменил с Кемикъл Брадърс.
— Порно филми… — заваля той и потъва в този диван, очите му съвсем се затварят и напълно отцепва.
Аз и Сик Бой се нахвърляме да тарашим джобовете му. Мислех си, че ще ми е кофти, защото Доуд всъщност е свестен пич, но не, старият крадлив ген се обажда и аз целият трептя от възбуда, човече и не пропускам нищо по пътя си.
— Стига, остави го! — кима Сик Бой към тлъстата пачка, която съм измъкнал.
И е прав, човече. Ставам малко алчен, значи, но си мисля, че пичът няма да усети липсата на няколко банкноти от тази тежка бала. Знам обаче какво иска Сик Бой, тази карта от Клайдсдейл, която скоро откриваме и конфискуваме.
Излизаме навън и отиваме до банкомата точно в 11.57, набираме номера и никой от нас не е особено учуден, когато машинарията сработва и изплюва 500 лири. После повтаряме процедурата в 12.01.
— Глазгоуски кирливци, а? — подхилва се Сик Бой и после добавя любовно: — Тъпи парчета!
— Вярно и добре, че е така — казвам.
— Правилно — потвърждава Сик и ми подава половината пачка, но спирайки точно преди да я пусне в лапата ми. — Никакво херо, човече, нали? Да купиш на госпожата малък подарък!
— Няма проблеми — отвръщам. Този котак сега ще ме учи как да си харча парите, човече, няма да мине тая, не върви. Но усещането е все пак хубаво, като в старото време, когато Сик Бой и аз въртяхме далавери до откат, бяхме най-добрите, човече. Е, може би не чак толкова добри както някои момчета, които познавам. Но ми става кофти за Братчеда Доуд, значи, защото е свястно копеле, значи, дори пада приятел, но всичко вече е свършено. А и той какво толкова се дуе, с тия негови велики претенции и такива неща, значи. Като се правиш на толкова отворен, все някой ще се намери да те сложи на мястото ти. Сик Бой също не трябва да го забравя, но, хей, гледай, започвам да звуча като Франко, значи!
Връщаме се у Доуд, слагаме картата в портфейла му, а портфейла обратно в джоба. Сик Бой прави силно кафе, оставя го да поизстине и дава на Доуд да пие. Кофеинът го връща между живите и краката му така някак рипват, че ритва масичката и преобръща няколко питиета.
— Полека, котако, по-полека!
— Май се матира, Доуд — смее се Сик Бой, докато нашият любим глазгоуски пич се надига, потривайки очи, страшно объркан.
— Вярно… — казва Доуд и започва да си събира главата. — Този абсент е направо убиец — пъшка той и поглежда часовника на камината. — Мамка му, tempus fugit, така да се каже.
— Типично по глазгоуски — подхвърля Felinus Draifus, което е моето ново латинско име за Кофти Котака, — само плямпат, но като се дойде до същината не могат да се мерят с пичовете от Лийт!
Доуд се надига и на инат се запрепъва навън към денонощния.
— Искаш да видиш какво значи пиене? Сега ще ти покажа какво значи пиене!
Аз и Кофти Котака си хвърляме по един поглед с надеждата, че Доуд ще се строполи, преди да свърши парите.
36. Мръсен № 18743
Подрънкването на тежки алуминиеви бидони по каменния под. Високите подвиквания на момчетата, които карат бирата. Търкалянето на един бидон подир друг от камиона върху рампата, после надолу по наклонените дъски и трясъка с който се приземяват в мазето, преди да бъдат вдигнати, за да се наредят върху останалите. Такова, тряскане, такова викане.
В главата ми е страшна боза. Спомням си с ужас, че съм обещал да ида у майка ми тази вечер — на семейна вечеря. Не мога да преценя кое ще бъде по-лошо в това ми състояние — нейното непрестанно суетене или пълното безразличие на стария, което от време на време прераства в открита враждебност. Една Коледа преди много години, с него останахме насаме в кухнята и той изсъска с пиянска злоба в ухото ми:
— Да знаеш, че игричките ти са ми ясни, малко копеле!
Спомням си, че бях адски объркан и изплашен. Какво съм направил, което той да надуши? После, разбира се, се досетих, че не става дума за нищо конкретно, той просто прехвърляше върху ми собствената си самоненавист като казваше, че ме познава, че познава природата ми, тъй като и той бе същия. Основната разлика, която пропускаше обаче бе, че той е неудачник, а аз — не.