Главата ми обаче се цепи. Снощното изпълнение: колко зор за някакви си петстотин лири кирташки пари. Разбира се, Мистър Мърфи е очарован от дребните ни приходи, но за мен всичко това бе пробно изпитание.
Спъд се справя добре в един девалвиран национален шампионат, но това не означава, че може да играе на европейските финали. Алекс Маклийш?
Има си хора за всяко нещо, Саймън и лично аз съм склонен за привличането на този Рентън, от Европа. Той е темпераментен играч, е, вярно, в миналото ни е разочаровал, но понякога човек трябва да поеме риска на това ниво. Алекс Фъргюсън го доказа с Ерик Кантона. Но напълно сериозно считам, че този Мърфи няма необходимата класа в конкретния случай. И все още харесвам това момиче, Никола Фулър Смит, все пак.
Повече от съгласен съм с теб, Алекс. И двамата познаваме таланта, щом го видим.
Скапаният махмурлук обаче ще ме довърши и целият треперя, докато момчетата с бирата бодро пеят, а Мораг ми подвиква:
— Трябва ни още бира „Бекс“!
Това не е животът, който бях планувал. Треперейки се мъча нагоре по стълбите с една каса, после с втора и започвам методично да пълня хладилниците на бара. Скоро ме хващат нервите и паля цигара в офиса. По-лесно е да откажеш хероина, отколкото фасовете. Все пак, пощата пристига и носи добри новини под формата на писмо, което е от самия началник на полицейското управление в Лийт!
Лотианска Полиция
RL/CC — С.Д.У.
Скъпи Мистър Уилямсън,
Относно: Бизнесът в Лийт срещу наркотиците
Благодарим за изпратеното от вас писмо на 4-ти т.м. Отдавна поддържам становището, че войната с наркотиците може да бъде спечелена единствено с подкрепата на обществеността. Тъй като голяма част от търговията със забранени от закона наркотични вещества се извършва в пъбовете и клубовете, бдителните собственици на обществени заведения са в авангарда на тази борба. Особено съм доволен да ви поздравя за активната позиция и желанието да обявите вашето заведение за зона без наркотици.
Искрено Ваш,
С повече от час на разположение до отварянето на пъба, вземам писмото и отивам в магазина за рамки нагоре по Уок и поръчвам да ми го сложат в елегантна златна рамка. После се връщам и го закачам за гордост на заведението точно зад бара. В действителност, това ще послужи като официален документ за търговия с наркотици, тъй като никой „бдителен гражданин“ няма да ми се пречка и да смущава главния дилър. Най-сетне ще бъда оставен на мира и това е всичко, което човек може да иска от живота: да движи бизнеса си на спокойствие и да го начука на всички останали. С други думи да бъде bona fide сертифициран член на капиталистическата класа.
Солариумът, който съм поръчал, най-сетне пристига. Не искам тебеширени тела във филма. Правя половинчасово изпитание на новия уред.
Подпален, в съвсем буквалния смисъл, търча до първия уличен телефон, откъдето звъня на Ивнинг Нюз и стискам нос, докато говоря в слушалката.
— Един тип в Лийт, този, собственикът на пъб Порт Съншайн, ъ-ъх, опитва се да започне онази кампания — „Бизнесът в Лийт срещу дрогата“. Получил е такова, писмо, де, от началника на полицейското управление, че силите на реда го подкрепят, значи.
Как само подскачат при споменаването на главната кука! За по малко от час ми пращат едно луничаво слабоумно репортерче с фотограф, точно, когато първите ми клиенти влизат. Старият Ед и компания отиват право до черната дъска да проверят какъв е специалитетът за деня (Овчарски пай). Новинарите щракват няколко снимки и задават въпроси, докато аз се изтягам назад в стола си и го раздавам тежкарски. Казвам им, че печеното на Мо е толкова известно в Лийт, колкото гювечетата на Търпин в Уедърфийлд. Дребосъкът примигва на парцали, но все пак не се оплаква от положението.
Началото на деня съвсем не е толкова лошо, а и съм с петстотин лири по-богат. Разбира се това е слаба бира в сравнение с онова, от което се нуждая за да направя истински, високо бюджетен порно-филм, но така или иначе на хоризонта изплува нова, по-значима далавера. Порнографията е жанра, в който съм избрал да се изявявам засега, но не смятам да оставам твърде дълго на това ниво. Ще покажа на ционисткото семейство на бившата голям среден пръст. Триумфално си спретвам тлъста линия кока и тя ме заковава, но се налага да се бъркам за кърпичките си „Клийнекс“, за да спра шуртящия си нос.
Адски странно, че едно запиване със Спъд Мърфи и някакъв шибан глазгоуски тъпак може да се окаже толкова вдъхновяващо. Коката е супер, обаче — буквално издухва скапания махмурлук. Телефонът звъни и Мораг задържа слушалката в другия край на бара. Всеки грам мас на тая жена струва чисто злато! Да, може и да взема някоя апетитна студентка, като Ники например, просто за един вид облекчение на нагона, но няма начин да се справи по-добре от този стар бойлер на бара.