— Обикновено не го правя, но…
Баскът е очарован от предложението.
— О, Нийки… Нийки, бейби…
Бързо спазарявам доста добра цена, възползвайки се от преимуществото си в момента и го поемам в устата си, като предварително се уверявам, че съм събрала достатъчно слюнка, която да подейства като бариера срещу всякакъв лош вкус. С това изобилие от кожа рискът е прекалено голям. Въпреки това първоначалният допир е със свеж, остър вкус, което ме подсеща за испански лукчета, но вероятно това е просто етноцентрична асоциация. Може и да съм непохватна с чекиите, но знам как се прави свирка: дори като дете винаги съм била орален, набутай-всичко-в-устата тип.
Усещам, че е на път да свърши, така че издърпвам неудовлетворения му кур от устата си и той започва да се моли и пъшка, но нямам никакво намерение да поемам спермата му. Испанецът направо полудява и тялото ми замръзва в спазъм от страх, когато ме сграбчва и аз трезво разсъждавам от порядъка на няколко секунди, че ще бъда изнасилена и се опитвам да преценя с какъв вид ответно насилие бих могла да си послужа. После разбирам, че единственото, което той прави е да се търка в мен като куче, горещият му дъх в ухото ми изрича превъзбудено нещо на испански и той се изпразва върху роклята ми.
Не беше изнасилване, но и не беше по взаимно съгласие и усещането беше унизително. Избутвам го ядосано и той се свива в леглото, напълно разкаян, сипещ извинения:
— О, Нийки, толкова съйжелявам… моляй те, прости мий… — Той се претъркулва към сакото си откъдето вади банкноти, за да е сигурен, че наистина ще му бъде простено, докато аз ставам и отивам в облицованата с огледала баня, вземам една хавлиена кърпа, намокрям е и изчиствам спермата му от себе си.
След това той е доста чаровен, разкайващ се и аз се успокоявам и допиваме виното. Започвам леко да се напивам и той ме пита, дали не може дами направи малко разсъблечени снимки със своя Полароид. Разигравам отново номера с бедната студентка и той вади още пари. Събличам си роклята и изсушавам на стенния сешоар мокрото петно, докато той подготвя апарата.
Кара ме да позирам и аз благославям, че си сложих сутиена „Уондърбра“, а той щраква няколко кадъра. Забелязвам, че на първите моментални кадри съм излязла доста сърдито и намръщено, затова се пробвам с изкуствена голяма усмивка за следващите. Притеснявам се за кокалестите си колене върху снимките и направо съм сигурна, че започвам да отглеждам малко бирено коремче. Заразена от ентусиазма му и напълно разсеялата ми се параноя, правя малко шоу, демонстрирайки гъвкавост. Голяма грешка, защото Севериано отново започва да се възбужда, скача от леглото и се опитва да ме целуне. Наистина се притеснявам, съзнавайки, че съм почти гола и следователно по-уязвима. Отдръпвайки се назад, вдигам длан, придружена с леден поглед, което очевидно охлажда страстта му.
— Извийнявай, Нийки — моли се отново той. — Аз съм свийния… Навличам отново роклята си, слагам парите в чантичката си и казвам сдържано, но любезно довиждане и излизам от стаята. Минавам по коридора и стигам асансьорите, усещайки странна смесица от унижение и просветление, които се борят за надмощие. Съзнателно насочвам мисълта си към парите и лекотата, с която съм ги изкарала, което ме кара да се чувствам по-добре. Асансьорът пристига и вътре стои младо пиколо с лоша кожа и количка пълна с багаж. Той кима отсечено и аз се качвам, забелязвайки обрива по челюстта му. Това обаче определено не е акне, защото е само от едната страна на лицето му. Осъзнавам, че сигурно се е бил някъде или е просто е тротоарна екзема след пиянска нощ. Докато се спускаме надолу той ме поглежда с извинителна усмивка и аз също пускам някакво подобие в негова посока. Вратите на асансьора се отварят и аз излизам, все още трескава и объркана. Само искам да се измъкна от хотела, да избягам от местопрестъплението.
Тръгвам да пресичам фоайето и дори виждам през стъклената врата пред себе си паважа навън, който блести от дъжда и уличните лампи. Внезапно обаче тя се отваря и вътрешностите ми се преобръщат от притеснение, когато виждам кой влиза. За мой неистов ужас това е моят преподавател, Маклимънт, който върви право срещу мен и лицето му се разтапя в усмивка от това, че ме е разпознал.