— Защо не се качиш за по кафе или може да изпием чаша вино?
Саймън поглежда часовника си.
— Кафето ще ми дойде добре — казва той.
Качваме се по стълбите и аз отново си мисля за неговата намеса, надявайки се да ме попита какво е било всичко това, но той се прави, че нищо не е станало. В коридора забелязвам, че под вратата на хола се процежда светлина и сърцето ми се свива.
— Даян или Лорън. Някоя от двете е будна — обяснявам шепнешком и го вкарвам в моята стая. Той сяда на стола, но забелязва стелажа със CD-та ми, става и започва да го разглежда с непроницаема физиономия.
Отивам да направя кафе и се връщам с две големи керамични чаши. Той е седнал на леглото и се е зачел в сборника с модерна шотландска поезия, един от задължителните текстове при Маклимънт. Слагам чашите на килима и сядам до него. Той оставя книгата и ми се усмихва.
Искам да го разкъсам, но нещо твърдо като гранит в тези очи ме спира. Те сякаш гледат през мен, вътре в мен. После изведнъж се изпълват с невероятна топлина, която би била немислима само преди секунда. Блясъкът им е толкова силен, че съм като хипнотизирана, усещам как губя очертания, ставам нематериална. Единственото, което усещам вътре в себе си е гладът ми за него. После чувам как той казва нещо, някаква фраза на чужд език, преди ръцете му да прилепнат нежно от двете страни на лицето ми. Той спира за малко, неговите огромни абаносови очи ме изпиват и тогава той ме целува: по челото, после по двете бузи, всяка целувка е силна и нежна, отмерена с невероятна прецизност, изпращаща наелектризиращи импулси в неясното ми аз.
Усещам как тялото и душата ми се разделят, енергията на това отделяне трепти в унисон с радиатора на централното отопление, намиращ се точно до нас. Докато докосва гърба ми, си мисля за червени рози, как чашките им се отварят и падам назад върху леглото. Точно в този момент внезапен порив на воля ме обладава и си мисля — той ме променя, аз също трябва да го променя и ръката ми се прехвърля през врата му и го придърпвам към себе си, отваряйки устни. Целувам го толкова силно, че зъбите ни изщракват едни в други. После пак го целувам, ближа очите му, носът му, опитвам солената ивица от ноздрите до горната му устна, после пак го целувам по бузите и устата. Ръцете ми се придвижват към тялото му и започвам да издърпвам пуловера, но той не вдига ръце, за да ми помогне, а сваля роклята от раменете ми. Аз обаче не помръдвам, ноктите ми се впиват в мускулестата плът на гърба му, заклещваме се, защото и той не може да свали роклята ми. Той някак успява с умението на ловък джебчия да разкопчае сутиена ми през плата на роклята. Отдръпвайки се рязко назад, със сила издърпва едновременно и роклята и сутиена ми, и се налага да го пусна, ако не искам да скъсам презрамките. Гърдите ми са голи и всичко се забавя, докато той ги гали с внимателно страхопочитание, като дете на което са подарили малко, пухено животинче.
Още веднъж се вглежда дълбоко в очите ми и с откровен, почти тъжен и разочарован израз на лицето си казва:
— Изглежда трябва да стане сега.
После се изправя, съблича се гол до кръста, аз свалям краката си от леглото и събличам първо роклята, после бикините. Между краката ми се усеща такава пулсираща топлина, че не бих се учудила, ако пубисните ми косми горяха. Поглеждам нагоре към Саймън, който се е освободил от панталоните си и боксерките Калвин Клайн и за секунда изпитвам огромен шок, защото не виждам никакъв пенис. Просто няма пенис! Помислям си, че сигурно е скопен и това обяснява нежеланието му за секс! Та той няма кур! После разбирам, че съм се подвела, че, да, той определено има пенис и то какъв, но от мястото, откъдето го гледам не мога да видя, че курът му стърчи като заредено оръдие право срещу мен. И аз го искам! Искам го в мен сега! Не искам да го отлагам за после. После ще ти духам, после можеш да ме лижеш, да ме търкаш, да ме изучаваш по какъвто искаш начин, но, моля, нека свършим с това веднага, просто ме изчукай на секундата, защото горя! Той ме поглежда в очите и кима, кима, представяте ли си, той ми кима, сякаш е прочел всичките ми мисли. После той е върху мен и в мен, изпълвайки ме изцяло. Аз се задъхвам и се нагласям, тъй като той става още по-твърд, после преобръщам и двама ни и се превръщаме в една кривяща се, тресяща се, сформирана маса и не знам кой забавя отново нещата, за да им се наслади и тогава мощта на нашите любовни тласъци сякаш се отделя от нас като самостоятелна сила и ние се блъскаме един в друг и е като на война. За секунда имам чувството, че съм победила и него и себе си. Искам още, повече, отколкото той може да ми даде, повече, отколкото би могъл да даде който и да било. После силата набъбва вътре в мен като нещо, което е успяло да се откъсне и ме завлича и отнася със себе си. Оргазмът ми е на накъсани гневни тласъци и чак, когато започвам да идвам полека на себе си, осъзнавам, че съм крещяла като луда и се моля Лорън или Даян да не са ме чули, защото би прозвучало твърде демонстративно и нелепо театрално. Саймън приема крясъците ми като сигнал да направи онова, което трябва да направи, сграбчва ме за косата и издърпва лицето ми назад, за да ме накара да го погледна в очите и свършва толкова могъщо, че неговият оргазъм удължава моя. После притиска лицето ми до гърдите си и аз сякаш успявам да мерна сълза в окото му. Той обаче не ми позволява да се помръдна и да проверя това, хватката му е толкова здрава, а и аз съм напълно изтощена. Сред разрухата на прогизналото ми от пот легло и преди да се унеса в сън с неговата миризма и тежкия застоял аромат на секс в ноздрите си, в главата ми има само една единствена мисъл — колко е хубаво да те изчукат като хората.