38. Мръсен № 18744
Това беше приятна изненада, както обикновено е всяко позвъняване на белия GSM. Сексът с Ники, разбира се, бе великолепен, но както при всяко първо чукане го има онзи механичен елемент, който неволно те дразни. По-късно, когато се приготвях да си ходя, тя ми подметна, че май си падам да манипулирам хората. Подмятането й бе по-скоро игриво, отколкото нещо сериозно, но може би все пак зад него се криеше нещо по-дълбоко. Няма значение. Със секса е както при всеки друг спорт: най-надарените винаги се концентрират повече върху собствената си игра, отколкото върху тази на противника. Усмихнах се загадъчно без да давам отговор. Майната им на либералите, които плямпат за „честността“ във връзките: ако беше така направо щях да погина от скука. Във връзките всичко опира до надмощието и е вече време да укротя топката с нея. Тя ще се огъне пред мен, знам го, и това ще е най-сладкия момент. Казвам й, че съм си сменил номера на мобилния и й давам този на червения GSM. Голямата тръпка е да изтриеш един номер от белия и да го прехвърлиш в червения.
Онова дето стана, докато гледах звездите пред тях също беше Шантаво. Пуснах онзи цитат от песента на Ник Кейв и си помислих, че ме обижда12. Не разбрах, че има предвид Кант — философа. Дори звъннах на Рентън да му кажа. Той смята, че Кейв дословно е гепил цитата от някоя книга на тоя Кант. Накъде е тръгнал светът, мамка му щом и любимият ти изпълнител те разочарова с такова долно плагиатство?
Да, сексът беше страхотен. Нейната стегнатост, сила и гъвкавост са впечатляващи. Това ми напомня да продължавам с фитнеса и да внимавам с килограмите. Но възбудата, която получих от него е нищо в сравнение с усещането, когато вземам в ръце ранното издание Нюз от будката за вестници „Бар“ в началото на Уок. Статията е на шеста страница със снимка на моя милост и малка фотография на шефа на полицията Рей Ленъкс, учудващо млад пич с тънък мустак, който сякаш е изваден от сапунката Вилидж Пийпъл. Набутвам се в съседния бар „Макс“, взимам си бутилка бира „Бекс“ и започвам трескаво да чета:
Бари Дей
Един самоотвержен собственик на бар обяви война на безскрупулните дилъри на убийствена дрога като екстази, кокаин, марихуана и хероин. Местният жител Саймън Уилямсън, новият собственик на Порт Съншайн Армс в Лийт е бил истински отвратен, когато е заловил две млади момчета да вземат хапчета в неговия бар. „Мислех, че съм се нагледал на какво ли не, но дори аз бях шокиран. Най-силно ме потресе, колко нагло и неприкрито се върши всичко това. Така наречената дрога-култура е навсякъде. На това трябва да се сложи край. Виждал съм с очите си как животът на толкова хора просто отива на боклука. Това, което предлагам е повече от една обикновена кампания. Става дума за кръстоносен поход за нов морал. Време е бизнесмените да подплатят думите си с инвестиции“. Мистър Уилямсън наскоро се е завърнал в Лийт след дълъг престой в Лондон. „Да, аз наистина болея за тези немалко млади хора, които са лишени от шансове и живеят отвъд закона. Все пак и аз съм човек. Но идва време, когато трябва да кажеш «стига» и да престанеш да ги милваш с перце. Вече твърде много хора седят в сумрака на стаите си, загубени за този свят и потопени в самосъжаление…“
Това беше най-великата новина за самоотвержения собственик и местен жител, Саймън Дейвид Уилямсън. Снимката показва един гробовно сериозен Уилямсън на бара, а отдолу текста гласи: ДРОГА-ЕПИДЕМИЯТА: САЙМЪН УИЛЯМСЪН СЕ БЕЗПОКОИ ЗА МЛАДЕЖТА НА ЕДИНБУРГ.