— А Спъд, как е той?
Аз поклащам тежко и отчаяно глава, сякаш става дума за човек, който навремето ти е бил приятел, но сега може да бъде описан само като нежелано присъствие. Не, дори и това не. Копелето ми е истински враг. Помислям си, че Мърфи трябва да се премести насам, защото винаги е бил един задръстен кирливец, роден по погрешка в Единбург.
— За жалост, там нещата не вървят. Никакво развитие. Господ дава, но в кошара… нали знаеш? Години наред се трепя да помагам, но не би, толкова можах да направя, толкова можаха и всички останали — мажа с благочестив тон.
Скрийл си е пуснал дълга коса, за да прикрие тия развяващи се джапанки, които представляват ушите му. Адамовата му ябълка изпъква под проскубана козя брадичка.
— Жалко, много свестен пич беше.
— Спъд си е Спъд — усмихвам се, почти наслаждавайки се на мисълта как този прошляк ще гушне скоро букета и си мисля за мен и Алисън… не, не, не Алисън. Лесли. Нещо ме стяга в гърдите и не мога да не попитам:
— А Лесли… Още ли се навърта насам?
Скрийл ме гледа със съмнение.
— Да, но не я закачай!
Направо съм учуден, че е жива. За последно я видях в Единбург, след смъртта на малката Доун. После чух, че се преместила в Глазгоу и движела със Скрийл и Гарбо. После чух, че се предозирала. Предполагах, че е последвала Гарбо.
— Още ли се друса?
— Не, остави я на мира. Тя е чиста, оправи се. Женена е, има дете.
— Бих искал да я видя отново, заради доброто старо време.
— Нямам представа къде е. Веднъж я видях в Бъчнън Сентър. Чиста е и си е уредила живота — настоява той. Веднага надушвам, че гледа да ме държи далеч от Лесли, но още по-добре, защото има доста по-важни неща в момента.
Моят човек определено е свършил чудесна работа за С.Д.У. Влизаме в Клайдсдейл Банк и той ми сочи някакъв пич зад едно от гишетата. Направо идеален! Дебел, ленив, с очи, замъглени от транквиланти и очила тип Елвис Костело. Само да му пратя онази суперлъскава малка кучка, цялата му кръв ще иде в слабините и той ще заточи лиги след нея. Да-а, Ники ще го накара да каже и майчиното си мляко като в същото време ще лъска тоалетната й чиния с четката си за зъби. Браво, това е моя пич. Или по-скоро нейния пич.
Тя ми дължи услуга, че я измъкнах от онази каша с костюмарите в хотела. Така я гледаха, сякаш и тримата ще й се нахвърлят едновременно. Беше се спекла малко. Печената, лъскава, секси Ники. Тази работа изисква кураж и се надявам тя да е толкова отворена, колкото си мисля.
Що се отнася до мен, нямам търпение да се заема с момичето на моите мечти. Чувствам се толкова а ла Тери-Томас-на-палубата-на-океански-лайнер-с-млада-вдовица, че чак прокарвам пръст по горната си устна да проверя, дали не са ми пораснали огромни мустаци. Моята далавера, моят филм, моята сцена.
39. „…въпрос на цици…“
Лорън се върна от Стърлинг. Чудя се какво ли толкова е станало в семейното огнище, че е толкова положително заредена и жизнерадостна. Тя почти се извинява, че се е опитала да ми се меси, като обаче, разбира се, продължава да счита, че греша. Слава богу, телефонът иззвънява. Обажда се Тери, който ни кани на един „течен обяд“. Аз искам да отида, защото след два дни ще се наложи да се снимаме заедно в секс-сцена, така че е добре да го опозная малко повече. Лорън трябваше да бъде убеждавана, защото първоначалната й идея бе да отпразнуваме сдобряването си като изпушим по джойнт и се посмеем на телевизионните новини, преди да отидем на следобедната лекция. Аз обаче настоях и дори успях да я накарам да си сложи малко очна линия и червило преди да тръгнем.
От вратата ме връща ново позвъняване — баща ми. Аз започвам да се чувствам виновна за снощните си изпълнения, докато той не спира да говори за Уил, все още непримирим с факта как би могъл собственият му син да се окаже педал. И каква тогава е разликата между двете му деца? И двете лапат курове, но дъщеря му си изкарва хляба с това. Нямам търпение да затворя и излизам.