Бизнес Бара е едно от онези места между клуб и пъб с диджей бокс и декове в ъгъла. Препълнено е, защото се носи слух, че Ен-Сайн, очевидно стар приятел на Тери и Били Биръл — брат на Раб, ще пуска днес тук. Тери ни представя на Били, който е доста добре сложен. Всъщност Раб изглежда като силно размита версия на брат си. Били се усмихва и ни стиска ръце с доста старомоден и джентълменски жест, но в който няма нищо изкуствено. Той изглежда в отлична форма и трябва да си призная, че извиква спонтанна хормонална реакция у мен, но е твърде зает, за да флиртувам с него.
Тери се пуска на Лорън, която се чувства наистина неудобно. На даден етап тя му казва да си махне ръцете от нея.
— Извинявай, кукло — Тери мята ръце във въздуха, — просто съм си такъв тип, тактилен, така да се каже.
Тя бърчи лице и се измъква към тоалетната за малко спокойствие. Тери се обръща към мен и тихо ми казва.
— Защо не поговориш с нея? Защо е толкова нервна? Винаги съм насреща, ако някое гадже има нужда от едно прилично чукане? Гарантирам!
— Тя беше доста по-отворена, преди да започнеш — подкачам го, но ми е трудно да не се съглася с него. Ако някой изчука Лорън, ще съм му вечно задължена, защото най-сетне ще кротне. Има прекалено много свободно време, което използва само, за да се нахъсва, да се потиска и да се безпокои за глупости. Чуждите глупости.
— Това не е ли Матиас Джак на масата в ъгъла? — пита Раб Тери.
— Да, човече, да! Били ми каза, че миналата седмица тук са били Ръсел Латапи и Дуайт Йорк. Където има футболисти — там има и гаджета — ухилва се Тери. — Какво обаче ще кажеш за тези Двенките, не са ли трепач, а, Раб? — Той е прехвърлил ръка през кръста ми и е разперил другата в очакване да прихване и Лорън. Тя обаче застава на разстояние и поглежда часовника си.
— Аз ще се връщам на лекции — заявява тя.
Раб и аз схващаме намека. Допиваме питиетата си и оставяме Тери, страшно доволен, че ще може да запива и да си приказва с Били на бара. Преди да си тръгнем му се усмихвам:
— Ще се видим в четвъртък.
— Нямам търпение — отвръща той весело.
— Съжалявам за всички тези простотии — казва Раб докато вървим към Норт Бридж, преминавайки покрай Скотсмън Хотел.
Макар че денят е ясен, духа силен, пронизващ вятър и разбърква цялата ми коса.
— Беше забавно — отвръщам, — и стига си се извинявал заради приятелите си, Раб. Много добре знам какъв е Тери и той е направо знаменит — натъртвам и се опитам да издърпам косата си назад, като я прехвърля зад ушите си. Поглеждам Лорън, която нагъва Кит-Кат и обгърнала тялото си с ръце, се мръщи срещу вятъра, после внезапно изругава и започва да примигва, защото нещо е влязло в окото й. Сещам се, че ни предстои семинар за Бергман и почти се изкушавам да го пропусна. Въпреки това оставам и през цялото време се чувствам виновна, че ми е скучно, докато Лорън и Раб са почти изцяло погълнати. След като семинарът свършва нямам желание да се моткам наоколо, Раб си тръгва и двете с Лорън се отправяме към къщи, където Даян е направила спагети.
Храната е добра, дори отлична, но аз едва преглъщам, защото дават нея по телевизията. Британската олимпийска сензация, медалистката Каролин Павит, както я определя Сю Баркър. Каролин се старае да покаже всичките си зъби, усмихвайки се широко, а косата й е изрусена, но леко прораснала. Тя го разиграва сладкишче с лек примес на динамична персона, което направо увълчва Джон Перът и някакъв друг гост — футболист. Надявам се тимът на Али Макойст да разбие тъпата безцица крава и да я накара да изглежда толкова имбецилна, колкото всъщност си е. „Въпрос на спорт“? Какво, по дяволите, разбира тя от спорт? Трябва да нарекат предаването „Въпрос на цици“! А къде са твоите цици, скъпа? После поглеждам отново. Не може да бъде — виждам цици на екрана! Направили са й цици! Британската олимпийска медалистка, безцицата анти-гимнастичка заедно с изрусената си коса и облечени зъби се е сдобила с чифт импланти, цинично навирени към нова медийна кариера!
Просто ми е ясна мръсната лъжлива кучка…
След вечерята Даян отива на гости у техните. Лорън и аз оставаме пред телевизора. Тя се дразни от някаква културна програма, където група интелектуалци обсъждат явлението „популярни японски романи, писани от млади момичета“. Показват множество снимки на авторките върху задните корици — всичките на хубави девойчета в софт-порно пози. „Но могат ли те да пишат“ — пита един критик. На което някакъв професор по съвременна култура, напълно сериозно излайва — „Не виждам как това изобщо би могло да има значение!“