Лорън почти побеснява от това! Изпушваме по джойнт и си взимаме още храна. Аз омитам още чиния спагети, а Лорън отваря бутилка червено вино. Спагетите, които съм изяла са съвсем малко, но ми се струва, че доста ми натежават и се сещам за снимките на Севериано/Енрико и очертаващото се коремче. Веднага отивам в банята и ги повръщам, мия си зъбите и пийвам магнезиево мляко, за да успокоя стомаха си.
Когато се връщам впервам завистлив поглед в Лорън, която продължава да нагъва. Тя е дребна и слаба, но се тъпче като разпрана. Тя е това, което те биха искали да бъдат: всички тези момичета от шоу-бизнеса, които твърдят, че не са анорексички и ядат като коне. Ние обаче знаем, че това са долни лъжи, но не и за нашата Лорън. Тя постоянно дъвче нещо. Скоро червеното свършва и се отваря нова бутилка бяло вино. Уютна разпускаща вечер, точно като едно време, само аз и тя, съвсем сами, чисто женска вечер. Обаче в този момент се чука на външната врата, Лорън направо подскача от уплаха и след това смръщва вежди:
— Недей да отваряш — настоява тя.
Аз вдигам рамене, но чукането е настоятелно.
Ставам.
— О, Ники, недей… — моли се Лорън.
— Може да е Даян, сигурно си е забравила ключовете или нещо такова. Отварям и разбира се, не е Даян, в рамката е застанал Саймън, ухилен до уши. Той изглежда толкова зашеметяващо, толкова апетитно, че се налага да го пусна, макар да ми е ясно, че си играе с мен. Щом влиза в хола, лицето на Лорън помръква.
— Надуших спагетите — казва той, гледайки почти празната чиния. — Италианското в мен проговори.
— Можеш да хапнеш, ако искаш? Има още много? — предлагам и забелязвам как Лорън поглежда встрани.
— Мерси, но съм вечерял вече — потупва той стомаха си и погледът му се насочва към Лорън. — Много готина Т-шъртка — казва й той. — Откъде я намери.
Тя го изглежда и за миг си помислям, че ще го прати по дяволите, но тя само измърморва:
— От „Некст“, нищо особено.
После става, занася чинията си в кухнята и се прибира направо в стаята си. Чудя се, дали Саймън не е целял точно това с въпроса си.
Сякаш да потвърди подозренията ми, той вдига вежди и снижава глас.
— Това момиче има крещяща нужда от префасониране — заговорнически споделя той. — Иначе е много хубава. Дори под тези парцали си личи. Да не би да е лесбийка?
— Не мисля — казвам, почти през смях.
— Жалко — казва той умислено, с почти видимо съжаление. Това вече наистина ме разсмива, но той остава безучастен и аз отбелязвам:
— Лорън винаги ми напомня за първата глава от Middlemarch на Джордж Елиът.
— Освежи паметта ми — помолва ме Саймън и добавя: — Аз съм доста начетен, но не помня много цитати.
— „Тя имаше този тип красота, която още повече изпъква на фона на бедняшките й дрехи. Някакво достойнство лъхаше от простото й облекло“ — цитирам.
Саймън се замисля, но явно решава, че не е впечатлен. Това ме кара да се чувствам кофти и се мразя заради това. Всъщност, трябва да му кажа да си гледа работата. Защо одобрението на този съмнителен тип изведнъж е станало толкова важно за мен?
— Виж, Ники, имам едно предложение за теб — казва той страшно сериозно.
Направо ми се замайва главата. Какво има предвид? Продължавам да говоря общи приказки.
— Знам ги тези предложения. Днес се черпихме с Тери? По обед? Не знам дали ще издържи до четвъртък?
— Да, четвъртък е голям ден — казва замислено той, — но не става дума за това. Бих искал да ми помогнеш, за финансовата страна на нещата. Става дума само за бизнес.
Само за бизнес? След онази нощ? За какво говори той изобщо? Тогава той ми разказва странния си план, който звучи толкова вълнуващо, толкова интересно, че нямам друг изход, освен да се съглася.
Сик Бой, няма грешка.
Знам, че се опитва да ме манипулира, с цветята и така нататък, но аз се опитвам да правя съвсем същото. От цялата интимност, цялата онази нежност на предишната нощ не е останала и следа. Аз сега съм просто бизнес партньор, порно-звезда. Вървя през минно поле, но не мога да се спра. Добре, Сик Бой, ще играя твоята игра докогато искаш ти.
— Днес се запознах с брата на Раб — Били. Изглежда готин — казвам му, наблюдавайки да видя реакцията му.
Саймън вдига една вежда.
— Бизнес Биръл — казва той. — Странно, преди ергенското парти не знаех, че е брат на Раб. Все пак си приличат. Преди години се бяхме скарали, точно когато отвори Бизнес Бара. Бях с Тери, който довтаса по работен гащеризон. Бая се намотахме. Казах на Бизнес — „Бокс, а? Не е ли малко буржоазен спорт?“. Просто се опитвах да се пошегувам, но той се върза. Както и да е, изрита ни навън — хили се той, по-скоро с презрение, отколкото със завист.