— Местенцето му си го бива — подхвърлям.
— Да, но той е само параван. Бизнес Бара е собственост на големите акули зад Били Биръл — кисело обяснява той. — Той е само един високопоставен барман и толкова. Питай Тери, ако не ми вярваш.
Саймън може да не завижда на Били, но определено завижда на бара му. Трябва да призная, че заведението е доста по-класно от Порт Съншайн.
— Виж, Ники… — започва Саймън. — За онази нощ… Искам да излезем някой път като хората. В петък трябва да пътувам до Амстердам, да се видя с този мой стар приятел, Рентън. Пак е свързано с парите за филма. В четвъртък ще снимаме и след това сигурно ще се отцепим. Какво ще правиш утре?
— Нищо — казвам малко прекалено бързо, искайки ми се да добавя „ще те чукам“, но се въздържам. Трябва да запазя достойнство. — Ами… смятах да ходя на басейн? В Роял? След смяната ми в сауната?
— Великолепно! Там е страхотно. Често отскачам до фитнес центъра. Може да се срещнем там и след това да те заведа на вечеря. Добре ли е така?
Повече от добре. Пулсът ми бясно препуска, защото най-сетне го заковах. Той е мой и това значи, че… Какво значи? Значи, че това е моят филм, моята тайфа, моите пари. Значи абсолютно всичко.
Той не се задържа много след това и Лорън се връща в хола, искрено облекчена, че си е тръгнал.
— Какво искаше? — пита тя.
— О, нищо, само да ми обясни някои подробности по филма? — казвам, наблюдавайки как лицето й се изкривява.
— Той наистина е влюбен в самия себе си, нали?
— О, определено. Когато реши да си бие чекия, първо си запазва стая в първокласен хотел — казвам й.
За пръв път от много време двете се смеем с глас.
Е, още не го познавам толкова добре, но силно подозирам, че самочувствието никога не е било проблем за Саймън. Но сега сме аз и той. Неизбежно, непредотвратимо.
40. Мръсен № 18745
Вечерята в „Суийт Мелинда“ в Марчмънт беше пълен блясък. Срещнахме се на басейна. Ники беше по толкова зашеметяващ червен бански от две части, че за малко да получа удар. Изплашен, че ще изгубя самоконтрол, бързо се хвърлих в басейна и тя напълно наравно с мен изплува шестнайсет дължини, които съответстват на около трийсет в нормален басейн. После в таксито, към ресторанта. Тя изглеждаше повече от прекрасна, почти неземна, цялата светнала от физическото натоварване, така че нямах друг избор, освен да забия поглед в брояча. Стори ми се, че Ники леко се понамуси като разбра, че ще я водят в квартално заведение, а не в ресторант в центъра, но всичко се оправи, когато видя обстановката, обслужването и най-вече морските деликатеси. Аз си взех сепия с Перно и подлучена майонеза, докато Ники беше очарована от пържените кралски миди със сладък чили сос и creme fraiche. Избрах леко бяло бургундско, а и домашният бял хляб имаше невероятен вкус.
Можех да мисля само за това как ще я отведа вкъщи, образът на това перфектно тяло в червен бански се бе загнездил в главата ми до степен, че ми беше трудно да говоря, дори да мисля за далавери и планове. А и тя определено не е от срамежливите. На задната седалка на таксито тя ми разтвори ципа, мушна вътре ръката си и започна да яде цялото ми лице с притеснително усърдие. В един момент болката от зъбите й по долната ми устна стана толкова силна, че почти изкрещях и я отблъснах.
Пристигаме и плащаме на таксиджията, ципът ми е още отворен и нахълтваме във входа, където тя разкопчава колана ми. Измъквам жилетката й през главата, повдигам нагоре блузата и разкопчавам сутиена й. Вкопчваме се един в друг още на площадката, вратата срещу моята се отваря и оня педофил, съседът, който живее с майка си, поглежда иззад вратата и после я затръшва. Ровя за ключовете си, отварям и на влизане Ники в движение разкопчава кадифените си джинси, панталоните ми се свличат на земята, вратата зад нас хлопва. Лягаме на пода, издърпвам джинсите й, свалям копринените й бикини и заравям глава между краката й. Путката й има леко хлорен вкус от басейна, но аз се наслаждавам, докато я изучавам с език, после засмуквам клитора й. Усещам как ноктите й се впиват във врата ми, после отстрани на лицето ми и ми е трудно да дишам, но тя се опитва да ме избута назад и да се измъкне настрани, за да стигне пениса ми. Аз обаче не пускам тази сладка плът, но въпреки това тя успява и езикът й перва с няколко къси електрически удара главата на кура ми, преди да го обгърне с устни. Оставаме заклещени така още известно време, после инстинктивно се отделяме един от друг, очите ни се срещат и всичко става някак забавено като при пътна катастрофа. Ръцете ни са навсякъде по телата, огледално повтарящи нашите търпеливи, почти реторични ласки. Усещам всеки мускул и сухожилие под нейната мека почти прозрачна кожа и имам чувството, че тя бавно сваля плътта от костите ми.