Уилбърт Смит
Порочен кръг
(Хектор Крос - 2)
***
Събуди се напълно, преди да помръдне или да отвори очи. Остана да лежи така за малко, докато оценяваше ситуацията, оставяйки инстинктите на боеца в него да поемат контрол. После вдъхна деликатния й парфюм и чу дишането й — тихо и равномерно като затихващ прибой на далечен плаж. Всичко беше наред, така че той се усмихна и отвори очи. Завъртя глава бавно, за да не я разбуди.
Ранното слънце бе намерило пролука в пердетата и през нея бе врязало в тавана клин от ковано злато. Отражението хвърляше интригуваща светлина върху лицето и тялото й. Тя лежеше по гръб. Лицето й беше умиротворено и прекрасно. Беше изритала чаршафа си и сега бе гола. Златните къдри, покриващи венериния й хълм, бяха един нюанс по-тъмни от сплетените кичури, паднали връз лицето й. В напредналата й бременност гърдите й се бяха налели до почти двойния си размер отпреди. Той остави погледа си да се спусне надолу по корема й. Кожата там беше силно опъната и блестяща заради скъпоценния товар под нея. Докато я съзерцаваше, забеляза детето в утробата й да се размърдва и дишането му буквално секна за миг под напора на любовта му и към двамата — неговата жена и неговото дете.
— Престани да зяпаш огромния ми дебел корем и вместо това ме целуни — каза тя, без да отваря очи. Той се засмя и се наведе над нея. Тя обгърна шията му с двете си ръце, устните й се разтвориха и той усети упоително сладкия й дъх. След малко тя прошепна във все още отворената му уста: — Защо не държиш това твое чудовище на каишка? — и посегна с ръка към слабините му. — Дори той би трябвало да знае, че в момента в хана няма място.
— Смятай, че е безмозъчен — отговори той. — Но не бих казал, че много си ми помагала да го държа под контрол. Пусни го, безсрамна жено!
— Почакай само няколко седмици и аз ще ти покажа истинския смисъл на думата „безсрамна“, Хектор Крос — предупреди го тя. — А сега позвъни в кухнята за кафе.
Докато чакаха да им донесат кафето, той стана и разтвори пердетата, оставяйки слънцето да нахлуе в стаята.
— Лебедите са в езерото Мил — съобщи й.
Тя се надигна с мъка, придържайки корема си с две ръце. Той веднага се втурна към нея и й помогна да се изправи на крака. Тя взе синия си сатенен спален халат от облегалката на стола и го облече, докато двамата се отправяха към панорамния прозорец.
— Чувствам се толкова тромава! — оплака се тя, докато пристягаше колана си. Той застана зад нея, протегна ръце и нежно я прихвана под корема.
— Някой пак рита — прошепна Хектор в ухото й, улови с устни меката му долна част и леко го сдъвка.
— На мен ли го казваш. Чувствам се като проклета топка. — Тя посегна с ръка през рамото си и леко го плесна по бузата. — Не прави така… знаеш, че цялата ми кожа настръхва.
Загледаха се мълчаливо в лебедите. Мъжкият и женската бяха ослепително бели под лъчите на ранното слънце, но трите им малки бяха мръсносиви. Мъжкият топна изящната си извита шия в зелената вода и бръкна с клюн надълбоко към растенията по дъното на басейна.
— Красиви са, нали? — промълви накрая Хектор.
— Те са само една от многото причини да обичам Англия — прошепна Хейзъл. — Каква перфектна композиция… трябва да намерим добър художник да я нарисува.
Реката се изливаше в басейна през каменен яз и водата едва-едва помръдваше. Гледаха от около три метра височина и виждаха в дълбокото силуетите на едрите пъстърви, лежащи по каменистото дъно. По брега имаше върби, докосващи повърхността с пълзящите си пръсти. По тучната ливада от другата страна пасяха овце, толкова бели, колкото лебедите.
— Съвършеното място да отгледаме малката ни дъщеря. Знаеш, че това е причината да го купя — удовлетворено каза тя.
— Знам. Казвала си ми го толкова често. Не разбирам обаче защо си толкова сигурна, че ще е момиченце. — Той погали корема й. — Не искаш ли да знаеш със сигурност какво ще е, вместо само да гадаеш?
— Не гадая. Знам — самоуверено заяви тя и покри големите му кафяви ръце със своите малки и бели.
— Бихме могли да попитаме Алан, когато отидем тази сутрин в Лондон — предложи той. Алан Донован бе нейният гинеколог.
— Страшно си упорит. Но да не си посмял да питаш Алан, защото ще ми развалиш удоволствието. Облечи си халата сега. Не искам да плашиш бедната Мари, когато донесе кафето — каза тя с обич.
Секунди по-късно на вратата дискретно се почука.
— Влез! — каза Хектор и камериерката влезе, носейки поднос с кафе.
— Добро утро на всички! Как сте и как е бебето, госпожо Крос? — поздрави ги тя жизнерадостно с плътния си ирландски акцент и остави подноса на масичката.