— По-леко, скъпа. Помни, че возиш със себе си много скъп за мен пътник.
Тя насмешливо изпръхтя в отговор, но намали скоростта до малко над ограничението за този участък.
— Виждаш ли колко добро момиче можеш да бъдеш, ако поискаш — каза той и също намали своята скорост.
***
— Приближаваме кръстовище девет. Води червената кола… Пое по изхода за А272. Черната кола я следва по отбивката. — Зад тях мотоциклетистът говореше в скрития микрофон, а приемната станция потвърди получената информация с късо превключване на посоката на разговора.
Все още на значителна дистанция една от друг, Хейзъл пое по обходния път около древния катедрален град Уинчестър, съществуващ от хиляда и петстотин години, някога столица и крепост на крал Алфред Велики. От време на време Хектор можеше да зърне върха на катедралата над останалите сгради на града. После той остана зад тях, а червеното ферари намали за завоя, обозначен с табела „Смолбридж на Тест“ и „Брандън Хол“. Когато зави след Хейзъл, Хектор видя на банкета на пътя двама работници. Облечени в жълти дъждобрани с надпис „Британски пътища“ и светлоотражателни ленти, те разтоварваха от платформата на спрял камион елементите на желязна бариера. Хектор не им обърна много внимание, защото гледаше напред към смаляващото се в далечината ферари. С изключение на червената кола тесният път напред бе свободен от всякакво движение, докъдето му стигаше погледът.
Минута по-късно мотоциклетът ги последва по завоя за Смолбридж. Когато подмина работниците, мотоциклетистът вдигна скритата си в ръкавица ръка и те веднага се активизираха. Бързо изтеглиха частите на бариерата напречно на пътя и блокираха и двете ленти за движение. След това издигнаха голям пътен знак в жълто и черно, на който пишеше:
Пътят е затворен. Влизането забранено.
Ползвайте отклонението.
Голяма черна стрелка малко по-нататък сочеше в посоката, в която Хектор, Хейзъл и следващият ги мотоциклетист оставаха сами на шосето. Псевдоработниците скочиха обратно в камиона и заминаха. Беше им платено и бяха свършили работата си.
Близостта до дома накара Хектор малко да се отпусне. Погледна пак в огледалото за обратно виждане и макар да видя мотоциклета зад себе си, прецени, че се намира на около двеста метра зад него, затова насочи вниманието си пак напред. Теренът, през който минаваха, беше леко хълмист и прошарен с горички от по-тъмни дървета. Някои от тях стигаха до шосето, което се провираше между хълмовете. Тук то се свиваше до само две тесни ленти. Дори Хейзъл беше принудена да намали скоростта си.
— Двете коли навлизат в зоната — отчетливо изрече мотоциклетистът и този път му бе отговорено.
— Разбрано, първи. Виждам всички ви.
Внезапно от калния селски път на асфалта изпълзя нова кола и се вклини между мотоциклетиста и роувъра на Хектор. Беше чакала скрита зад група дървета в очакване Хектор да я подмине. Беше ван „Мерцедес Бенц“ с ляв волан и френски регистрационни номера. По нея нямаше никаква маркировка. Мотоциклетистът ускори и се намести на пет-шест метра от задната броня на колата.
Пред тях роувърът на Хектор изчезна след поредното възвишение. Когато мотоциклетистът и мерцедесът стигнаха до същото място, те видяха, че пътят напред навлиза в плитка долина, където се пресича от речно корито между два склона от влажна пръст. Хектор бе започнал да се спуска по близкия склон, а в далечината червеното ферари се изкачваше по далечния. Шофьорът на мерцедеса доволно се усмихна. Капанът бе заложен перфектно. Той натисна педала на газта, машината изрева надолу и премина на скорост през коритото. Когато се изкачи бързо след Хектор, той даде остър сигнал с клаксона. Хектор вдигна поглед към огледалото за обратно виждане.
— И откъде, по дяволите, се появи сега този нещастник? — изненада се той. Виждаше в огледалото вана за първи път.
Въпреки това прецени, че макар мястото да е тясно, има достатъчно място за изпреварване. Така че забави инстинктивно и отби във високата част, за да пропусне пред себе си по-голямата кола. Тя се провря на сантиметри от него.