— Колко добре са го избрали — ядоса се той: — Тясно платно, преградено от купчина бетонни блокове, огради и канавки от двете страни. Браво на тях! — Не можеше да не им отдаде дължимото. Бесен, той се седна отново зад волана, пристегна се пак с предпазния колан и с маневра обърна назад. Приближи роувъра до място от оградата, където в два участъка бодливата тел беше ръждясала почти до изгниване. Пое дълбоко дъх и промърмори: — Да става каквото ще…!
Роувърът излетя от пътя и се заби в оградата. Телта се скъса, изплющявайки като двоен бич, и той проби през нея, за да попадне в канавката от другата страна. Тялото му се заби в колана с такава сила, та за миг си помисли, че счупил ключицата си. Сподави болката и започна да се бори с волана, който непокорно се извиваше в ръцете му. Мъчително бавно роувърът се измъкна от калната канавка и стъпи на ливадата. Зави и пое успоредно на шосето. Пътуването бе през кална пръст и изпълнено с коварни изненади. На два пъти едва не затъна, но роувърът успя да се измъкне, изхвърляйки кални пръски и парчета торф зад колелата. Предното стъкло бе покрито с кални капки до степен да направи виждането през него невъзможно. Включи чистачките. Подмина участъка с натрупаните бетонни блокове. Приближи машината към склона, като избягваше да прави завои. Почвата тук бе малко по-твърда и колата ускори. Забеляза, че отводнителната канавка е малко по-плитка и се насочи към нея. Роувърът се поколеба и започна да буксува, но в крайна сметка успя да се измъкне на другата страна. Тук трасето не бе толкова високо и склонът бе по-малко стръмен. Атакува и блъсна оградата пред себе си. Бодливата тел спря роувъра за един инфарктен миг, но тогава колът се счупи и оградата падна. Роувърът премина през нея и изскочи на пътната настилка. Хектор завъртя волана, за да го насочи нагоре по хълма, и с въздишка на облекчение прелетя през билото, зад което се бяха скрили Хейзъл и преследвачите й.
***
Хейзъл бе на само пет километра от отбивката за частния път, водещ към „Брандън Хол“, и ускори като кон, подушил миризмата на конюшнята си. Без да има представа какво става — изобщо не бе забелязала присъствието му, — тя започна да се отдалечава от настигащия я мерцедес. Нямаше навика да използва огледалото над главата си за нещо различно от това да си поправи грима.
Шофьорът с маската на Ричард Никсън вече се движеше с максималната възможна скорост, когато внезапно видя ферарито пред него да се отдалечава. Знаеше, че трябва да я прехване, преди да е стигнала до отбивката за „Брандън Хол“, която бе на само километър и половина по-напред. Отвори страничния прозорец и се подаде до кръста през него. Примигна няколко пъти с фаровете и размаха енергично ръка над главата си, като натисна продължително клаксона. Видя червените стопове на ферарито пред него да светват. Отново започна да настига спортната кола, без да сваля ръка от клаксона и все така сигнализирайки с фаровете.
Необичайните му действия изненадаха Хейзъл, която със закъснение схвана, че той иска от нея да спре… но защо? След това видя, че пътят зад вана е празен. Лицето й пребледня, защото от роувъра на Хектор нямаше и следа.
„С Хектор се е случило нещо ужасно. Шофьорът на вана се опитва да ме предупреди. Може би Хектор е катастрофирал. Може би е ранен или…“ Не искаше да довършва ужасната мисъл. Натисна спирачките и отби на тясната затревена ивица. Ванът се приближаваше с вой на клаксон и мигане на фарове. Шофьорът му се усмихна зад маската, като видя, че измамата се бе оказала успешна, а жената в червената спортна кола е объркана и обезпокоена от странното му поведение. Червената кола бе идеално разположена за целите му на ръба на канавката. Оградата от бодлива тел бе свършила някъде по-назад, но отводнителната канавка продължаваше и дотук.
В същия миг рейнджроувърът се изкачи на билото зад тях. Хектор обхвана сцената с един поглед.
— Не спирай заради този мръсник! — изкрещя той отчаяно. — Не спирай, за бога! — Настъпи педала на газта и роувърът полетя надолу по склона, бързо набирайки скорост. Но ги разделяше половин километър, което го правеше безпомощен наблюдател на трагедията, която се разиграваше пред него.
Мерцедесът дори не опита да забави, докато приближаваше спрялото ферари. След като се изравни, шофьорът рязко завъртя волана и се заби странично в него. Разнесе се трясък на желязо в желязо, разлетяха се искри. По-леката спортна кола бе изхвърлена в пътната канавка с напълно разбита дясна страна и застина обърната на една страна с две от колелата във въздуха. Мерцедесът се разклати силно, поднесе и отскочи от сблъсъка към отсрещната канавка. Водачът му ловко овладя въртенето, върна си контрола над колата и се отдалечи, практически без да намалява скорост.