— Никога няма да разбереш колко много те обичам — каза й той и се готвеше да затвори вратата, когато видя нещо, което го накара отново да изтръпне.
Тънка, блестяща струйка кръв изтичаше изпод русата й коса, спускаше се по бузата, оттам на другата и после по шията.
— Не! — простена той. — Боже, не!
Посегна да я докосне, но се изплаши, че ще разбере най-лошото. Поколеба се, после се насили да го направи, и разтвори златните къдри. Огнестрелната рана беше скрита под тях. Хектор се наведе и огледа подробно раната. Беше войник и бе виждал безброй огнестрелни рани през живота си. Първоначалната му оценка на случилото се потвърди. Малокалибреният куршум се бе отклонил от масивния златен пръстен и се бе завъртял. Ъгълът на отклонение не бе достатъчен, за да не пострада тя. Куршумът я бе улучил високо в горната част на черепа. Входната рана не бе чист пробит кръг, а по-скоро издължено разкъсване на скалпа й. Куршумът се бе превъртял в полета си и я бе ударил странично.
Той нежно прокара пръсти през косата й, като продължаваше да разглежда кожата. Нямаше следи от изходна рана. Куршумът продължаваше да се намира в нея… в мозъка й.
Затвори със сила клепачите си. Да, беше войник и наистина бе виждал много хора да падат в бой. Но никога това не се бе случвало на единствената жена, която истински обичаше. Беше мислил, че е корав пич и може да понесе всичко. Но в този момент разбра, че не е толкова корав и не може да го понесе. Душата му се сви. Вселената се разклати. Опита се да се овладее. Усилието бе огромно, но си каза на глас:
— Тъпо копеле такова! Стоиш тук и се терзаеш, докато животът й изтича през тази рана. Мърдай! Размърдай се, по дяволите!
Затвори вратата и изтича от страната на шофьора. Качи се в колата. Двигателят бе заглъхнал. Завъртя ключа на запалването. Мислите му се стрелкаха във вихрушка. Най-близката болница беше „Роял Хемпшър“ в Уинчестър. Пътят зад него бе блокиран и непроходим. Изчисли наум най-късия алтернативен маршрут, по който да стигне до нея. Това удължаваше пътя с тринайсет километра.
— Няма друго — каза си той примирено и даде таз. Караше бързо, дори много бързо. Изпреварваше другите коли в рисковани ситуации. Едва ли щеше да му се размине, но за него беше въпрос на спасение — не толкова на Хейзъл, колкото за душата му. Стрелна се покрай тежко натоварен камион, който едва пъплеше по нагорнище без видимост. Това доведе до разминаване на сантиметри с идеща насреща му полицейска панда. Пандата моментално направи обратен завой и се понесе подире му с вой на сирената. Хектор видя в огледалото за обратно виждане ярката синьо-бяла маркировка на колата и козирката на полицая водач, който го преследваше.
— Благодаря ти, Господи! — въздъхна той и незабавно отби. Полицейската кола спря и от нея скочиха двама униформени полицаи, които се отправиха заплашително към него. Хектор спусна стъклото на прозореца и подаде глава навън. Преди някой от тях да успее да проговори, той им извика:
— Жена ми е простреляна в главата! Умира. Моля ви да ме ескортирате до спешната помощ на болницата в Уинчестър. — Те спряха като заковани и гневът им се смени с объркване. — Ето… вижте! Сложил съм я на задната седалка — настоя Хектор. Мъжът със сержантски нашивки на ръкава си изтича до задния прозорец и надникна.
— Боже! — прошепна той. — Лицето й е в кръв! — Той се изправи и погледна към Хектор. — Добре… Следвайте ме, сър!
— Нека колегата ви пътува отзад с жена ми. Искам да й държи главата, за да не се удари, докато пътуваме.
— Питър, чу човека! — отсече сержантът и младежът се вмъкна на задната седалка на роувъра.
Хектор внимателно му помогна да нагласи главата на Хейзъл в скута си. След това извика на сержанта:
— Готови сме. Да тръгваме!
Пандата се изстреля напред с вой на сирената, а рейнджроувърът се залепи за нея.
Пред входа на болницата чакаше спряла линейка, но пандата я предупреди с къс сигнал на сирената си и колата побърза да се изтегли, за да направи място на Хектор. Полицейският сержант изскочи от колата и се втурна в сградата. Излезе почти веднага обратно, като буташе носилка на колела. Хектор помогна на санитаря да положат отпуснатото тяло на Хейзъл на носилката и да я покрият с чаршаф.