— Естествено, че може. Тя е сложила свое устройство в кондора и може да го използва както Литъл Уолтър[16] е свирил на хармониката си.
— Кой, за бога, е Литъл… — започна Хектор, но веднага смени тактиката: — Забрави този въпрос. По-важен е другият: дали нашата Ема ще може да използва вълшебното си устройство, за да следи кондора по време на полет и да ни информира за точното му местонахождение, когато ни е нужно да го знаем?
— Абсолютно. За нашето момиче няма тайни — без колебание заяви Джо. — Тя може да чете приборното табло от пет хиляди километра все едно, че седи на седалката на пилота.
— Ще я помолиш ли тогава да ти даде списък на полетите на кондора с дестинациите за последните шест месеца, например? — Той се позамисли и продължи: — Също така я помоли за личните данни на двамата руски пилоти. Ако е възможно, бих желал да ни даде и фотографии, а най-добре и копия на пилотските им документи.
— Сигурна съм, че ще може да го направи.
— А колко време ще й отнеме според теб? Опитай се да й внушиш, че е доста спешно.
— Едва ли ще е дълго. Ема е винаги онлайн — обясни Джо. — Дори с отчитане на разликите в часовите зони, едва ли ще отнеме повече от ден. Ема спи с компютъра на възглавницата от едната й страна и с приятеля си от другата. И ако трябва да избира, смятам, че ще избере компютъра.
— Хубаво. — Хектор стана и се протегна, след което погледна часовника си. — Вече е почти седем часът. Ще направим почивка. Дочух, че готвачът ни е приготвил пир за тази вечер, така че всичките сте поканени за осем часа. Имате час да се освежите. Ще се видим по-късно.
Вечерята наблягаше на морската храна: новозеландски зелени миди, омари от Мейн, риба тон, местни риби, сервирани с „Шабли“. Хектор бе единственият, който остана на червено бургундско.
Не бяха приключили с храната, когато получиха свидетелство, че дори Джо бе подценила ефикасността на Ема Пурдом. Сервираха десерта, когато радиооператорите от комуникационния център на „Кросбоу“ донесоха отговорите на запитванията на Джо. Хектор разпечата плика и бързо прегледа страницата, преди да вдигне поглед към гостите си.
— Дами и господа, да чуем евангелието на света Ема. Кондорът е излетял от Казунду тази сутрин в 08:00 по Гринуич за Техеран с неуказано карго. Предполагаемият час на кацане в Техеран е след час и половина, смятано от този момент. При всичките си три предишни полета до този град през последните шест месеца кондорът е оставал в Техеран за двайсет и четири часа. Това, разбира се, е съобразено с изискването пилотите да почиват задължителното минимално време. След това е отлитал или за Хонконг, или за Русия, но винаги е летял обратно за Казунду през Банкок, където е качвал пътници. Готов съм да се обложа на каквото щете, че и този път кондорът ще лети обратно през Банкок. Карл и Джони несъмнено очакват с нетърпение следващата порция тайландска плът. Според света Ема в Града на греха пилотите отсядат в хотел „Мандарин Ориентал“ за двайсет и четири часовата си почивка. Това дава на Настя и Нела Восло цели шест денонощия, за да стигнат в Банкок преди тях и да посрещнат екипажа на кондора, когато кацне. Ема ще изпрати съобщение на първия пилот, което за него ще изглежда като написано от Карл Банок, със заръката да посрещне нашите две дами и да ги вземе за Казунду.
***
Хектор и Джо се събудиха на следващата сутрин прегърнати. Не бяха мислили за сън през нощта, но пък сега бяха в страхотно настроение.
— Нещо против да поканя Катрин Кайла при нас? — попита Хектор.
— О, това е страхотна идея — ентусиазира се Джо и малко след като той позвъни на сестра Бони в детската, на вратата им дискретно се почука.
— Кой е? — осведоми се Хектор.
— Ние сме — изчурулика с отговор сестра Бони.
— Вратата е отворена. Вкарай по-малката част от „ние“ през нея, ако обичаш.
Вратата се открехна и невидими ръце оставиха Катрин Кайла на прага. Беше облечена в безукорно розово гащеризонче и имаше розова панделка в косата. Седеше и объркано разглеждаше непознатата за нея стая.
— Насам, Кати, момичето ми! — повика я Хектор и на нея й трябваха няколко секунди, за да фокусира поглед върху двете глави в разхвърляното легло. Когато мозъкът й регистрира картината, тя радостно извика „Ба-ба!“ и се изправи на крачета. Затича се нестабилно към тях и докато тичаше, разпозна и Джо. „Маж!“, изписука и напълно отчетливо допълни: „Мил маж!“.
— Боже господи! — възкликна Джо. — „Мил“ нова дума ли е?
— И я използва за теб, не за мен — изсумтя Хектор. — Май започвам да ревнувам.
16
Марион Уолтър Джейкъбс (1930– 68), известен като Литъл Уолтър, е бил блус музикант, певец и виртуоз на хармониката (сравняван с величието на Джими Хендрикс при китарата), променил веднъж завинаги представата какво е възможно в блуса с хармоника. — Б. пр.