— Идете с жена си, сър — каза му сержантът. — Аз ще ви изчакам тук, за да запиша показанията ви по-късно. Ще трябва да ни разкажете как се случи всичко.
— Благодаря ви, полицай. — Хектор се извърна и последва носилката през входа. Към него се залепи млада стажантка.
— Какво се е случило на госпожата?
— Простреляна е в главата с пистолет 22– ри калибър. В мозъка й има куршум.
— Откарай я за рентгенова снимка — нареди отсечено стажантката на санитаря. — Да направят черепна снимка отпред и отстрани. — После погледна косо Хектор: — Роднина ли сте?
— Съпруга ми е.
— Имате късмет, сър. Консултиращият неврохирург от Лондон днес е тук. Ще го помоля да прегледа жена ви веднага щом може.
— Може ли да остана при нея?
— Опасявам се, че трябва да ви помоля да изчакате да й направят рентгеновата снимка и да бъде прегледана от неврохирурга.
— Разбирам — примири се Хектор. — Ще ме намерите отвън с полицията. Искат да дам показания.
Следващия половин час Хектор прекара в компанията на полицая на предната седалка в пандата. Казваше се Евън Евънс. Хектор му обясни как да намерят местопрестъплението и описа накратко естеството на нападението.
— Опитах се да защитя жена си от нападателите — обясни той, но внимаваше да не съобщава прекалено много подробности. От гледна точка на закона той бе извършил двойно убийство. Трябваше му време внимателно да обмисли как да се прикрие. — Забих рейнджроувъра си в мотоциклета им и мисля, че и двамата пострадаха. Нямах време да се занимавам с тях. Основната ми грижа бе да закарам жена си на място, където да й бъде оказана квалифицирана помощ.
— Това ми е ясно, сър. Веднага ще се свържа с управлението да изпратят кола на мястото. Опасявам се, че ще се наложи да конфискуваме колата на жена ви за пълна съдебна експертиза. — Хектор кимна, за да покаже, че това е напълно ясно, а сержантът продължи:
— Знам, че сега искате да сте до нея, но ще искаме от вас подписани показания в писмена форма колкото е възможно по-скоро.
— Имате домашния ми адрес и номера на мобилния ми телефон — каза Хектор и отвори вратата на колата.
— Ще бъда на ваше разположение, когато решите. И благодаря ви, сержант Евънс. Ако жена ми някой ден се възстанови, до голяма степен заслугата за това ще е ваша.
Когато влезе в крилото на спешното отделение, стажантката побърза да го пресрещне.
— Господин Крос. Неврохирургът прегледа жена ви и рентгеновите плаки. Иска да говори с вас. Все още е при госпожа Крос. Моля, последвайте ме.
Неврохирургът беше в заграждението за прегледи, наведен над тялото на Хейзъл, все още на носилката. Когато Хектор влезе при него, той се изправи и се обърна с лице. Беше симпатичен мъж на средна възраст. Излъчваше самоувереността на интелигентен и във висша степен компетентен човек, който напълно владее своя занаят.
— Аз съм Тревор Ървин, а вашето име е…?
— Крос, Хектор Крос. Как е жена ми, доктор Ървин? — прекъсна в началото размяната на любезностите Хектор.
— Куршумът е вътре — беше също така делови Ървин. — Намира се в изключително деликатно място, налице е кървене и това налага незабавно да бъде изваден. — Той посочи осветената отзад плака на скенера. Тъмната сянка на малкия, със заоблен връх куршум изпъкваше на фона на размитата мозъчна тъкан около него.
— Разбирам — отмести поглед Хектор. Не искаше да гледа този вестител на смъртта.
— Има и усложнение, за което не се съмнявам, че сте наясно. Жена ви е бременна. В каква фаза е?
— Четиридесета седмица. Тази сутрин бяхме на преглед при гинеколога й.
— И на мен ми се стори, че е в напреднала — каза Ървин. — Зародишът ще бъде опасно травмиран при операцията на майката. Ако загубим нея, може да загубим и детето.
— Спасете жена ми при всички обстоятелства! Тя е единствената важна — твърдо заяви Хектор. Ървин примигна.
— И двете човешки същества са еднакво важни, господин Крос. Не забравяйте това, по дяволите! — с не по-малка твърдост в гласа му напомни той.
— Искрено се извинявам, докторе. Естествено, че не исках да прозвучи така. Единственото ми оправдание е, че съм ужасно разстроен.
Ървин разпозна в Хектор Крос мъж, който не отстъпва лесно.
— Ще направя всичко по силите ми да спася и майката, и детето. Обаче ми трябва вашето разрешение доктор Найду незабавно да извади детето с цезарово сечение при епидурално приложен местен анестетик. Едва след това ще продължа с отстраняване на куршума. — И той се обърна към другия лекар, току-що влязъл, който стисна ръката на Хектор. Беше млад индиец, но в речта му нямаше и следа от акцент.