— След инструктажа на Юри мисля, че ще можеш да го пилотираш — пошегува се Настя.
— Останах с впечатлението, че той иска да ми предаде целия курс — усмихна се Нела и бръкна в чантата си за романа на Стивън Кинг.
Пет часа по-късно Настя тайно погледна ръчния си джипиес, който потвърди, че се намират на двеста четиридесет и пет километра източно от Мале, столицата на Малдивската република в Индийския океан. Тя състави кодирано съобщение, състоящо се от една дума и го изпрати на създадения за целта адрес в Hotmail, който не бе използван досега и нямаше да бъде използван впоследствие. Целта му беше да информира централата на „Кросбоу“, че операцията всеки момент ще започне.
Четири минути по-късно получи отговора със заповедта да действат. Той също се състоеше от една дума: ИПМ. Тя се усмихна на поредния пример на момчешкия хумор на Хектор. Това бе съкращение от „Изпразнете пикочния си мехур“.
Настя се пресегна през пътеката и докосна ръката на Нела. Нела отвори очи, изправи се на седалката и й кимна. Настя разкопча колана, стана и извади чантата си от багажното отделение над главата си. После тръгна по пътеката към тоалетната между бордовата кухня и пилотската кабина. Зад завесите, които отделяха предната част от салона за пасажери, се виждаше стюардесата, която седеше в кухнята на сгъваема седалка и четеше списание. Вратата на пилотската кабина бе задържана в отворено положение и през нея Настя видя тиловете на пилотите, седнали пред приборното табло на кондора. Настя направи гримаса, понеже за първи път забеляза плешивото петно на темето на Юри, което той се бе опитал да прикрие със снопче зализани сиви кичури.
И тримата членове на екипажа на кондора бяха отпуснати, скучаещи и не очакваха нищо лошо. Несъмнено бяха прелетели стотици часове точно по този маршрут и мерките им за сигурност бяха минимални, ако изобщо съществуваха.
Чернокожата стюардеса вдигна поглед и се усмихна на Настя. Тя отвърна на усмивката й и влезе в тоалетната. Заключи вратата зад себе си и остави пътната си чанта на пода. Свали ципа на дънките си, после бикините и седна на тоалетната седалка. Както Хектор й бе напомнил с кодираното съобщение, винаги бе разумно да изпразниш мехура и червата си преди акция.
Все така седнала, се наведе напред, придърпа чантата между краката си и я отвори. Намери на дъното й опаковка женски тампони. Внимателно извади от кутията четири от белите картонени апликаторни тръби. Вместо рекламираното на опаковката съдържание, всяка тръба съдържаше по една хиподермична спринцовка „Хипнос“, осигурени им от Дейв Имбис. Настя бе променила вътрешния джоб на дънковото си сако, като бе ушила в него на ръка четири тесни джоба. Всяка от спринцовките влезе в по един от джобовете, където бяха леснодостъпни с едно бръкване.
После прибра обратно кутията с тампони и закопча ципа на чантата. Довърши каквото бе останало да прави в тоалетната и пооправи облеклото си. Провери грима и външния си вид в огледалото над умивалника. Огледа се, смръщи вежди и си обеща при първа възможност да посети своя лондонски дерматолог за нов курс с „Ботокс“. Обичаше да изглежда перфектно дори когато влизаше в схватка. Пусна водата в тоалетната чиния и отвори вратата. Стюардесата пак я погледна и пак й се усмихна.
— Мога да ви предложа закуска, ако сте гладна — показа й тя чиниите на масичката в кухнята.
— Много ви благодаря — отговори Настя и остави чантата на пода, за да освободи и двете си ръце. Избра от чинията едно голямо гроздово зърно, сложи го деликатно в устата си и го сплеска с език в небцето. Наслади се на сладкия му вкус и изчака стюардесата отново да се задълбочи в списанието си. Извади един „Хипнос“, отвори опаковката, за да освободи иглата, и се обърна пак към седящото момиче.
Стюардесата беше в синя униформа с къс ръкав. Седеше полуобърната спрямо Настя.
— Извинете ме, госпожице — без никаква враждебност каза Настя и леко хвана с лявата си ръка рамото на момичето. Стюардесата я погледна с умерена изненада и в този момент Настя заби върха на иглата в блестящия й черен трицепс. Изпразни съдържанието на спринцовката и й се усмихна. Жената отговори на усмивката й, после погледът й се премрежи и тялото й омекна. Настя я задържа в изправено положение с една ръка през раменете, а с другата закопча колана й, за да й попречи да падне от седалката и да се нарани.