Выбрать главу

Настя направи няколко крачки напред до мястото, откъдето можеше да вижда през отвора на вратата в пилотската кабина. И двамата пилоти седяха на местата си. На главите си бяха сложили обемисти слушалки тип „диадема“. Бяха по памучни ризи с къс ръкав. Роман, помощник-пилотът, държеше микрофон, в който говореше. Настя го чу да докладва текущата позиция на кондора на контролната кула в Мале на Малдивските острови. В момента се намираха на само осемдесет километра от столицата дясно на борд.

Настя се наведе напред, за да надникне над главата на Юри, и се увери, че зеленият индикатор на автопилота в приборното табло свети. Изчака Роман да свърши доклада си и да остави обратно микрофона.

Тя държеше зад гърба си по една спринцовка „Хипнос“ във всяка ръка. Отлепи предпазителя на опаковките и оголи иглите. Влезе тихо през вратата. Двамата руснаци не подозираха за присъствието й. Застана зад тях и едновременно плесна с ръка по раменете им. Малките игли преминаха с лекота през тъканта и кожата и тя изпразни анестетика в тях.

И двамата успяха да извърнат глави и я познаха. Юри отвори уста, за да каже нещо, но преди да издаде и звук, клюмна напред, задържан само от изпънатия колан. Роман го последва с няколко секунди закъснение. Настя побърза да се увери, че коланите им са надеждно закопчани и не затрудняват дишането им. После се наведе през рамото на Роман, за да се ориентира в приборите за управление на радиото и го изключи. Удовлетворена, се върна в началото на пасажерския салон и погледна през процепа в завесата. Всички тайландци спяха. Но Нела Восло седеше изправена на седалката си и чакаше да бъде повикана. Настя я призова с кимване, Нела стана и се присъедини към нея.

В кабината Нела помогна на Настя да вдигне двамата пилоти от седалките им и да ги положи внимателно на пода. После Настя извади от пътната си чанта пакет дебели „свински опашки“, с които завърза ръцете и краката на пилотите. После един по един ги доиздърпаха в бордовата кухня.

— Колко време ще са в това състояние? — тихо се поинтересува Нела.

— Според Дейв Имбис трябва да останат в безсъзнание три-четири часа, в зависимост от индивидуалната им поносимост към наркотика. Но ако ни се наложи да ги събудим, Дейв ми е дал антидот, който ще ги свести незабавно — обясни й Настя и побърза да допълни: — Трябва да ги разделим. Ако ги оставим заедно, когато дойдат на себе си, те със сигурност ще се опитат да измислят нещо, с което да ни вгорчат живота.

Издърпаха Юри в малкото отделение за багаж между тоалетната и бордовата кухня. Подпряха го в седнало положение с гръб към стелажите за багаж. Използваха още „свински опашки“, за да го прикрепят надеждно към рамковата конструкция на стелажите. Накрая залепиха лента върху устата му. Излязоха от отделението и заключиха вратата.

Върнаха се в кабината и издърпаха Роман в тоалетната. Оставиха го седнал на пода и завързаха китките му за дръжките за пазене на равновесие на стената над главата му. Запушиха му устата по същия начин. Нела намери ключа за тоалетната в джоба на престилката на стюардесата. Заключи и окачи табела „Не работи“ на вратата.

Оставиха стюардесата на сгъваемия й стол, както беше пристегната с колана, но запушиха и нейната уста, а после използваха „свински опашки“, за да пристегнат ръцете й на гърба, така че да не може да достигне с тях токата за откопчаване на обезопасителния колан. Накрая дръпнаха завесата пред нишата, така че никой от тайландските пасажери да не може да я види и да се развика.

След като се убедиха, че не може да има изненади от страна на екипажа, Настя остави Нела да поеме управлението на самолета, а тя се върна в салона за пасажери, където имаше грижата никой от пътниците да не отиде в тоалетната, в която спеше Роман.

Нела се заключи в пилотската кабина и седна на седалката на Юри. Въведе в сателитната навигационна система координатите на пистата на сондажа на „Концесия 13“ в Абу Зара. Деактивира автопилота и пое ръчното управление на кондора. После бавно насочи могъщата машина по курс 325 градуса спрямо магнитния меридиан. Промяната стана толкова плавно, че не бе усетена от никого от дремещите в салона пасажери.

Много по-късно, около час преди да стигнат до новата си дестинация, Юри Волков дойде в съзнание. Той започна да рита преградната стена с вързаните си един за друг крака и да мучи като затъващ в блато бизон. Настя побърза да отиде в малкото багажно отделение и клекна пред него.