— Моля те да се държиш прилично и да не вдигаш шум, Юри — опита се да го успокои тя на руски. — Тревожиш останалите. — После му показа още една от спринцовките „Хипнос“: — Изглеждаш ми като свестен и разумен мъж и не бих искала да забия още една от тези в теб. — Юри спря да мучи. — Добре, благодаря ти — дари го с топла усмивка Настя. — Уверявам те, че нямаме нищо срещу теб. Ако ни сътрудничиш, много скоро ще бъдеш освободен, без да ти се случи нищо лошо. В допълнение на това ще получиш компенсация в размер на едногодишната ти заплата за преживените неудобства и още толкова за загубата на текущата ти работа. Това е в сила и за Роман, и за вашата стюардеса. Можеш да им го съобщиш при първа възможност. Тя направи пауза, за да му даде възможност да осмисли казаното, след което продължи: — Ако обещаеш да не ми създаваш никакви проблеми, мога да сваля лентата през устата ти, за да можем да говорим. Започнеш ли обаче да викаш пак, знаеш какво ще се случи.
— Тя пак му показа готовата спринцовка. — Кимни, ако си ме разбрал и си съгласен.
Юри кимна енергично. Когато тя отлепи лентата, той отвори и размърда челюсти, за да възстанови кръвообращението в тях. През това време изучаваше лицето на Настя.
— Така…! — проговори той най-сетне на руски. — Сега разбирам какво сте намислили. Трябват ви онези две говна в Казунду, нали?
— Не те ли е учила мама да не използваш подобен език пред дама? — сгълча го Настя. — Както и да е, нямам представа за кого говориш по този оскърбителен начин.
— Чепуха! Не на мен тия — намигна й той. — Говоря за Негово величество крал Джон и министър-председателя Карл Банок. Ще ми направиш голяма услуга, ако им удариш по един от мое име, когато заловите тези две животни.
Настя го изслуша и изгледа безстрастно, преди да попита:
— Да не би двамата джентълмени да са се отнесли грубо и с теб?
— Може да са всичко друго, но не и джентълмени — разгорещено възрази Юри. — Те са престъпни боклуци. Отнасяха се с нас като с измет. Подиграваха ме и ме обиждаха всеки път, когато сме разговаряли. И непрестанно ме лъжеха със заплащането. — Той поспря, за да си поеме дъх и да овладее гнева си. — Това са перверзни животни. Ако ти разкажа какво ще правят с онези отзад в салона, гарантирам ти, че ще повърнеш.
— Нищо, разкажи ми! — подкани го Настя.
— Първо ще ги натъпчат с алкохол и наркотици, след това ще ги принудят да правят гадни и отвратителни неща. Когато им омръзнат, ще ги зарежат, а ние ще им докараме нова жива стока за забавления и извращения. Мразя ги от все сърце и двамата. Не знам какво не бих дал да ги видя да заминават за ада, уверявам те!
— А защо досега не направи сам нещо по въпроса? — меко го попита тя, а Юри извърна глава засрамено.
— Мислил съм често, но те имат толкова много пари и власт. Пък и какво може да направи един стар нещастник като мен? Трябва да ям. А те са единствените, които биха ме наели.
Тя долови угризенията му и смени тона си.
— Сега, след като вече сме приятели, разбираме се и си вярваме, ще ми кажеш ли каква е радиопроцедурата при захождане за кацане в Казунду? — попита Настя и му се усмихна прелъстително.
Юри се позасмя.
— Ще ти помогна по всички възможни начини, скъпа. Когато започна да летя над езерото в посока към замъка, обаждам се на честота 121,975 MHz. Тогава онзи лигав мръсник Банок ми дрънка в продължение на известно време. Отнася се с мен като с вербален боксов чувал. След това ми дава разрешение, а аз прелитам над пистата на височина сто и петдесет метра, за да проверя посоката на вятъра по ветроуказателя. Не се доверявам на мазната свиня, да не би да ми даде нарочно фалшива информация. После обръщам срещу вятъра и толкова.
— Използваш ли специална позивна, за да се идентифицираш?
— Не, Карл Банок ме разпознава по гласа ми. Според него моят английски приличал на влажна слонска пръдня.
— Какво би се случило, ако кацнеш без разрешение?
— Нямам представа. Никога не съм опитвал. Вероятно ще ме разстреля с 50-калибрените оръдия, които са монтирали в двата края на пистата.
— Благодаря ти, Юри — кимна тя и се изправи на крака.
— Сега, след като вече сме приятели, разбираме се и си вярваме, защо не ми развържеш китките — примоли се той.
— Не се разбираме и не си вярваме чак толкова — със съжаление го осведоми Настя.
— Е, поне ми донеси нещо за пиене — предложи той. — Не знам с какво ме нокаутира, но изпитвам неистова жажда.
— Ще ти донеса чаша вода — обеща тя.
— Нямах предвид вода — оскърбено сви устни Юри, а тя се засмя, отиде в кухнята и се върна с бутилка водка.
— Ти си най-прелестната и мила жена, която някога съм срещал, но как да пия, без да ми развържеш ръцете