Отне им почти двайсет минути да привлекат вниманието на комуникационния център в замъка в Казунду, след което имаше ново закъснение, за да може дежурният радист да извика Карл Банок. Най-накрая гласът му се разнесе от високоговорителя:,
— Къде си, по дяволите, Волков? Закъсняваш с над шест часа, тъп задник такъв!
— Много съжалявам, сър — отговори Юри с извинителен и боязлив тон. — Имахме тотален срив на радио-комуникациите на петия час от излитането ни от Банкок и бях принуден да кацна на летището в Абу Зара Сити, за да отстраним повредата.
— Ти да не си се побъркал? Най-близкото летище е на Мале в Малдивите или дори Шри Ланка, а може би Мумбай — вбесено започна да изрежда Карл Банок. — Защо си се отклонил толкова много от курса, идиот нещастен?
— Господин Банок, сър, Абу Зара е най-близкият център в Азия или Близкия изток, където има резервни части за нашия швейцарски „ЕХ 12 AYRAN“… — Юри знаеше, че може да върти на пръста си Карл с технически жаргон.
Последва кратка пауза и Карл излая следващия си въпрос:
— И какво се очаква да бъде закъснението, Волков, хуй сплескан?
— Над седемдесет и два часа, ако искате да изчакам поправката на радиото, сър. Това не включва действителното време на полета.
— Взе ли онези пасажери от Банкок? — смени темата Карл.
— Да, сър… те са тук с мен. — Хектор си представяше как Карл буквално е на път да се взриви от похот по малките си сексиграчки. Юри се усмихна злорадо, понеже също се наслаждаваше на момента, но продължи с глас, който звучеше едновременно засегнато и с готовност да угоди: — Мога да летя без радиото и да се прибера в Казунду след по-малко от десет часа, ако ми наредите, господин Банок, сър. В този случай обаче няма да мога да проведа радиопроцедурата по заход в Казунду.
— Контролната кула никога няма да те пусне да излетиш от Абу Зара без работеща радиокомуникация, стари нещастнико!
— Мога да го уредя, сър. Имам връзка в контролната кула, но ще трябва да дам онова, на което тук казват бакшиш. Намекна ми за хиляда щатски долара.
— Хубаво, Юри Волков, плати му и си домъкни жалкия руски задник тук пронто, чуваш ли ме! Трябва да те уволня, пръдливо копеле! — изфуча той и радиоконтактът прекъсна.
— Сега разбирам защо обичаш толкова своя бос, Юри — отбеляза Хектор и го потупа по рамото. — Справи се добре и мисля, че успя да го убедиш. Сега искам ти и екипажът ти да не напускате базата, докато не се върна от тази мисия. Тогава ще ти платя обещаната сума. После ще прехвърлим и трима ви в Дубай, за да вземете там полет, за която точка на света искате. Може дори да ви платя самолетните билети.
***
Хектор и Пади бяха планирали внимателно сложната логистика, свързана с полетите на кондора. Онези бойни единици и екипировка, които трябваше да бъдат първи на летището в Казунду, трябваше да се качат последни в кондора от „Зара 13“.
Дори така им отне почти два часа от окончателното даване на заповедта за начало на операцията до момента, когато Бърни и Нела Восло заедно успяха да отлепят колелата на тежко натоварения кондор и го вдигнат в лунното небе. На около четиристотин и петдесет метра над земята Бърни насочи машината в курс на югозапад, за да премине над Африканския рог и оттам да поеме малко по на запад в посока на езерото Танганика и кралство Казунду на западния му бряг.
Хектор бе подбрал часа на излитането така, че пристигането им в Казунду да стане около час след изгрев-слънце. Това беше компромис. Ако пристигнеха веднага, когато станеше достатъчно светло за безопасно кацане, беше много вероятно Джони и Карл да не са станали от леглата си, за да слязат до пистата, където да посрещнат тайландските си гости. Най-добрият сценарий бе двете мишени да са на пистата, когато капакът на задната рампа на кондора падне и през нея изскочат бойците на „Кросбоу“.
От друга страна, ако кондорът пристигнеше много по-късно през деня и ако се завържеше продължително сражение с хората на Джони и Сам Енгвеняма, съществуваше опасност да се окажат въвлечени в нощна схватка. А в тъмнината предимството определено щеше да бъде на страната на домакините.
Сега обаче картите вече бяха раздадени и не оставаше друго, освен да посрещнат изгрева и да се изправят срещу врага.
Хектор нямаше никакви съмнения как би искал да прекара нощта. Но единственото усамотено място на борда на претъпкания самолет бе малкото багажно отделение между бордовата кухня и пилотската кабина, в което Настя бе държала пленения Юри Волков. Хектор го бе избрал за себе си и веднага след като изгасиха осветлението в салона и мъжете задрямаха, той взе Джо за ръката и я отведе там.