Последна в конвоя бе втората амфибия, шофирана от един от сержантите на местната милиция. Тя изоставаше значително от двете коли пред нея. С нея пътуваше взвод от охраната на замъка, който бе толкова набързо мобилизиран, че повечето от мъжете продължаваха да се опитват да закопчаят униформите си, а някои от тях дори бяха пропуснали да вземат оръжията си. Джони в роувъра първи се спусна от хълма и без забавяне премина през портала във високата телена ограда, която вече обграждаше пистата. Той натисна клаксона, за да предупреди за приближаването си охраната на летището. Двама от пазачите изскочиха от караулката и се втурнаха да отварят портала. Джони премина покрай тях, без да забавя ход, и зави към залата на терминала, която се намираше в далечния от езерото край на пистата.
Паркираха до укрепения с пясъчни чували редут, зад които се намираха тежките картечници. В една от сградите по протежение на пистата се помещаваше казармата за бандитите на Сам Енгвеняма и техните семейства. Другата по-голяма сграда бе складът, където се съхраняваше стоката, докарана от кондора, както и очакващата експорт — скъпоценен колтан и други конфликтни минерали от конгоанските мини.
За да може самолетът да стигне до основния портал откъм южната страна на склада, когато се извършваха товарноразтоварни дейности, имаше ивица за рулиране, свързваща самата писта с високия портал на склада.
По това време изгряващото слънце вече беше изцяло над хоризонта. Всички глави бяха вдигнати и обърнати към снижаващия се над езерото товарен самолет. Когато машината премина над тясната плажна ивица по брега на езерото и се изравни с началото на пистата, Бърни Восло поклати крила в приветствен знак. Тълпата край спрените коли в западния край на пистата трябваше да гледа към слънцето, както Хектор бе пожелал да бъде, когато бе планирал захода. Той не искаше да дава на никого възможност добре да разгледа кондора, преди да е кацнал и максимално приближен от посрещачите.
Това не попречи на тълпата да закрещи и затанцува от възторг. Когато кондорът изрева на пределно ниска височина над тях, повечето инстинктивно снишиха глави, но някои успяха да зърнат за миг красивите дългокоси жени брюнетки, седящи зад илюминаторите на кондора и махащи им с ръка. Дори стрелците на Сам Енгвеняма зарязаха оръжията си и скочиха върху пясъчните чували, за да се присъединят към шумното приветстване.
Пади О’Брайън трябваше да положи титанични усилия, за да убеди петнайсетима от най-младите си бойци да сложат перуки, да облекат ярки блузи и да позволят на Джо и Настя да наплескат лицата им с грим и червила.
Хектор бе клекнал между двете пилотски седалки, за да не се вижда от земята, но да може да дава бързи команди на Бърни и Нела. За да скрие женския си пол, Нела носеше бейзболно кепе и слънчеви очила, които бе взела назаем от Юри Волков. Надяваше се наблюдателите на земята да разпознаят тези два елемента на облеклото.
Както Бърни, така и Нела се наслаждаваха безкрайно. Те водеха тежкия кондор с безразсъдството на тийнейджъри след съботен купон. Никога нямаше да се отнесат с обичния им „Херкулес“ така безотговорно.
— Правим вираж и обръщаме за кацане — каза им Хектор и се хвана с две ръце за подлакътниците на седалките, между които се намираше.
Двамата Восло вдигнаха носа на машината, набраха височина в обръщащ червата вираж и прелетяха над прегърнатите от облаците върхове на планините по границата с територията на Конго. След това се насочиха във финален заход над сградите около пистата. Точно пред тях тя се простираше права като трикилометрова стрела, свършваща в брега на езерото. В източния й край се намираше вторият укрепен с пясъчни чували редут, където бе другото картечно гнездо.
Бърни спусна задкрилките, за да намали въздушната скорост на кондора, а Нела му помогна да отпусне дръжката на дроселите, намираща се между седалките. Със съвместни усилия двамата внимателно снижиха самолета над заравнената отъпкана червена пръст, и в мига, в който колелата я докоснаха, включиха двигателите на обратна тяга и задействаха спирачките, да убият допълнително скоростта на носещия се по пистата гигант.
Струята на мощните двигатели вдигна плътен въртящ се червен облак прах от пистата.
— Слушай ме внимателно, Дейв! — каза Хектор по оповестителната система. — Намираме се на осемстотин метра от мястото за слизане… — Той започна да обявява на глас разстоянието, обозначено на таблата по лявата страна на пистата, които се стрелкаха назад: — Петстотин метра… триста метра… — Дейв Имбис и неговият „червен екип“ вече бяха напуснали местата си и отиваха назад, към товарното отделение. Когато стигнаха там, спряха в напрегнато очакване на площадката на задната рампа. — Падне ли капакът на земята, Дейв, действайте с максимална решителност! — остро извика Хектор.