— Тук е червеният командир. Мишената е ликвидирана.
Всичко приключи за по-малко от две минути след слизането им от кондора. Пистата бе дълга три километра. От това разстояние нито Джони Конго, нито Карл Банок в далечния й край можеха да видят каквото и да е било през гъстия прашен облак, който продължаваше да се стеле ниско над повърхността, а още по-малко да чуят нещо повече от краткотрайния грохот на самолетните двигатели, включени за секунди на пълна мощност.
— Браво! Начало на фаза две — заповяда Хектор. — Дейв, извади от строя оръжията и веднага тръгвайте към нас.
Монтираните в амбразурите картечници бяха извадени от въоръжение американски „Браунинг“ 50- и калибър и Дейв ги познаваше отлично. Той бързо мина по огневата линия и свали от всяка плъзгащия се затвор. Подаде ги един по един на хората зад себе си. Те изтичаха през задния изход на редута и хвърлиха затворите в езерото. Приключил с тази задача, Дейв строи бойците си в свободна формация и ги поведе в тръс към сградата на терминала, на три километра от тях. Бяха изминали по-малко от една четвърт от разделящото ги разстояние, когато внезапно се разнесе огнестрелна стрелба с малокалибрено оръжие.
***
Без да бърза, кондорът рулираше по пистата към терминала на летището, където чакаха трите паркирани коли с групата посрещачи, начело с Джони Конго.
Хектор стоеше скрит до задната преградна стена на пилотската кабина, сгушен зад пилотите, където не можеше да бъде видян през предното стъкло. С бинокъл на очите, той разучаваше разположението на сградите около терминала и укрепения с пясъчни чували редут.
— Разпознах със сигурност Джони Конго. Това е едрият зловещ чернокож на покрива на бялата кола, отдясно на редута. Тъмносиня риза и кремав панталон. Няма начин да сбъркаш тази свиня — съобщи той в гласово активирания си микрофон за сведение на командирите на екипи. — Виждам и Карл Банок, изправен на стената от пясъчни чували над амбразурите за тежките картечници. Играе танца на войната и размахва над главата си автомат. Малкото копеленце е в дълга… червена рокля с шарка. На мен ми прилича на пеньоар, може да е халат. Бос е, което значи, че току-що е станал от леглото. Изглежда ми надрусан с нещо, от което още не се е свестил. Искам всички да помните, че е мой — каза той с напрегнат глас. — Малко по малко край колите се събира тълпа. Трудно е да се прецени колко са… петдесет, шейсет или сто — все курви и главорези на Джони. Курвите са облечени коя както свари… Повечето са почти голи и доколкото виждам, са разхвърляли дрехите си по пътя насам. Започне ли стрелба, ще настане пълна суматоха. Но забравете за скрупулите и за съпътстващите щети. По-добре да пострадат няколко невинни зяпачи, отколкото да оставите някого от истински лошите да ни обстрелва.
Разнесе се гласът на Джо:
— Това не съм го чула! Бог да ми е на помощ, но това не съм го чула!
Хектор се смръщи и замълча, понеже кондорът наближаваше края на пистата. Разстоянието бързо се скъсяваше и той можеше да прецени обстановката и да вземе окончателно решение. Заговори отново, добре съзнавайки, че е единственият на борда — с изключение на пилотите, разбира се, — който може да види какво ги чака в края на пистата:
— Редутът изглежда идентичен с онзи, който Дейв току-що неутрализира. И тук разполагат с две тежки картечници 50- и калибър със сдвоени цеви. Добрата новина е, че амбразурите са твърде дълбоки, за да позволят обстрел наляво или надясно. Лошата новина е, че нямаме възможност да заслепим картечарите с прах. Опитаме ли нещо подобно тук, всички бандити наоколо, които останат извън обсега на реактивната струя, ще започнат да стрелят по нас… — Хектор внезапно замълча, понеже усети леко докосване по рамото и бързо се извърна.
Зад него бе застанала Джо. До този момент той не бе забелязал, че тя е напуснала сгъваемата седалка в бордовата кухня.
— Хектор, чуй ме — тихо, но настоятелно каза тя. — Защо не използваш ей онзи склад като щит? — Тя посочи напред. — Ако Бърни рулира до лявата страна на склада, ние ще останем скрити от Джони Конго достатъчно дълго, за да слезе вторият ти екип. Джони ще продължи да си мисли, че сте група красавици, когато изскочите оттам със стрелба.
Хектор я изгледа за няколко секунди, проклинайки се, че не е видял тази възможност в самото начало.
— Браво, момичето ми! — възторжено възкликна той. — Оставам твой длъжник… — После се обърна към пилотите: — Бърни, чу я, нали? Подминаваш редута и правиш маневра, за да ни оставиш колкото е възможно по-близко зад склада. След това веднага спускаш товарната рампа. Не гаси двигателите и имай готовност за обратен завой с цел да се изнесем оттук по спешност, ако нещата загрубеят. — Сетне заговори в оповестителната система: — Внимание… минути ни делят от началото! Спираме зад сградите на летището. Докато слизаме, ще сме защитени от вражески огън. Белият и черният екип по места за излизане, веднага! — Накрая потупа Бърни и Нела по раменете: — Зад кондора има защитен хангар. Вкарай талигата там, веднага щом се убедиш, че сме слезли. Аз тръгвам. Довиждане… Ще се върнем.