Картечарите в редута бяха зарязали оръжията си и се бяха качили на защитната стена, за да погледнат над чувалите къде е изчезнал самолетът. Онова обаче, което привлече веднага вниманието на Хектор, бе странно облечената фигура на Карл, който продължаваше да балансира върху стената. Бе спрял да танцува, но за разлика от всички останали бе обърнал гръб на Хектор и викаше на Джони Конго:
— Какво, по дяволите, си мисли, че прави онзи тъп задник Юри Волков?
Изобщо не осъзнаваше, че Хектор го гледа. Разделяха ги около петдесет метра. В ръцете си Хектор държеше едно от най-съвършените леки огнестрелни оръжия, с които някога бе стрелял. Пред него бе най-ясно обозначената мишена, която боговете на войната някога му бяха предоставяли. Държеше в ръцете си живота на човека, когото бе дошъл да убие.
Едно-единствено съображение му пречеше да го направи в този момент — искаше да гледа Карл в очите, докато той умира. Искаше да усети гадната миризма на смазващия ужас в последния му дъх. Искаше последното нещо, което чуе, да бъде името на жената, която Хектор бе обичал. Искаше да прошепне в ухото му името на Хейзъл в онзи последен миг и Карл да го отнесе със себе си в пламъците на ада.
И докато се колебаеше, моментът отмина. Започна да вдига оръжието си, но внезапно Джони Конго изрева с гръмотевичен глас:
— Слез от стената, Карл, глупако. Това е капан. В шибания самолет не е Юри, а Хектор Крос. — Хищническите му инстинкти бяха толкова силни, че безпогрешно бе надушил опасността.
Карл не реагира веднага на предупреждението — просто остана като парализиран. Хектор все още можеше да направи каквото иска, но времето да го стори бързо изтичаше. Бързо, но с плавно движение той вдигна пистолета си и изстреля откос от пет куршума. Откатът бе толкова лек, че можа да проследи през оптическия мерник попаденията.
Беше се прицелил в краката на Карл, за да го прикове, но не и убие. Два от куршумите пропуснаха — единият вдигна облаче прах в оградата около летището, а вторият улучи повръщащата до роувъра тайландка. Вероятно я бе уцелил в главата, защото тя падна, сякаш някой бе отворил капак под краката й.
Другите три куршума улучиха Карл точно където се бе целил Хектор. Единият мина през глезенната става на босия му ляв крак. Съдейки по ъгъла на влизане, Хектор разбра, че е разбил ходилните кости в мястото им на свързване с големия и малкия пищял. Другите два куршума минаха малко по-високо, заради повдигането на дулото в ръцете на Хектор поради отката. Краката на Карл бяха в една линия с посоката на стрелбата, така че преминаващите през левия крак куршуми попаднаха веднага в десния зад него. Така куршумите счупиха костите в двата крака на Карл.
Краката му се подгънаха едновременно и той падна назад. Търколи се надолу по задната стена на редута и се скри от погледа на Хектор.
В същия миг Джони Конго изчезна от покрива на бялата си кола, само че за разлика от Карл той съобразително бе скочил. Хектор чу гласа му да заповядва на Сам Енгвеняма на суахили. Хектор бе израсъл в Източна Африка и говореше добре този език, затова разбра, че Джони нарежда на Сам да използва тайландските курви като щит срещу предстоящата атака.
***
Под прикритието на стените на редута Джони изтича към мястото, където Карл Банок се гърчеше в локвичка от собствената си кръв.
— Краката ми…! — хленчеше Карл. — О, Господи, помогни ми! И двата ми крака са счупени! — След което хленчът му премина в ужасен вой: — Джони! Помогни ми, моля те. Къде си, Джони…?
— Тук съм, до теб, Карл, момчето ми — наведе се чернокожият гигант и го вдигна до гърдите си сякаш беше бебе. Карл изквича отново, понеже натрошените му крака се разклатиха и счупените краища на костите болезнено се отъркаха едни в други. Джони хукна заедно с него към роувъра.
Бандитите догониха повечето от спасяващите се тайландски проститутки и им преградиха пътя, макар че няколко бяха успели да избягат и сега да тичаха, пищейки като обезумели, към сградите на летището. Бандитите довлякоха заловените обратно при колите, извиха ръцете им на гърба, преодоляха съпротивата им и ги обърнаха с лице към хората на Хектор.
***
В мига, в който Карл се бе скрил от погледа му зад стената на редута, Хектор изтича напред, следван отблизо от Пол Стоу и останалите от белия екип. Хектор зави на ъгъла и видя Джони с Карл на ръце, обкръжен от бандата си, да отстъпва към трите паркирани коли. Хората му влачеха със себе си съпротивляващите се заложници.