Наемниците на Джони Конго бяха все от нилските племена. Те по произход бяха по-високи от повечето хора и гледаха с презрение на по-ниските от метър и осемдесет като на забавили развитието си джуджета. Плещите им се извисяваха над генетично по-дребните им пленници, зад които се опитваха да се скрият. Но правеха каквото можеха да заслонят Джони и тялото в ръцете му, което той носеше към рейнджроувъра.
— Целете се в главите — кресна Хектор на Пол, — но стреляйте високо и гледайте да не улучите някоя от азиатките!
В средата на отстъпващата редица бе Сам Енгвеняма, който бе най-висок от всички. Хектор срещна погледа му и Сам видя как се повдига дулото на картечния пистолет. Затова реши да стреля първи и завъртя с една ръка автомата. Но „Калашников АК47“ е пословичен със склонността си да повдига дулото в режим на автоматична стрелба. Това е почти невъзможно да се коригира с една ръка. Проблемът на Сам се усложняваше от голия травестит, когото се опитваше да усмири с другата си ръка, но младежът се съпротивляваше толкова енергично, че наруши равновесието му в критичния момент. Затова първият му откос вдигна облачета прах в краката на Хектор, без куршумите да го докоснат. Миг по-късно Хектор отговори с единичен изстрел, който уцели Сам в челото, на два сантиметра над носа му.
Без да сваля оръжието си, Хектор го прекара по отстъпващата редица на личната охрана. Бързо изстреля три нови куршума, прицелвайки се в стърчащите незащитени глави. След всеки изстрел падаше по един човек и тялото му се сгърчваше в конвулсивна агония.
Най-ниският бе в края на редицата, най-далече от Хектор. Плоското му лице с груби черти бе допълнително обезобразено от едра шарка. Дребничката азиатка, която държеше като щит пред себе си, се изтръгна от ръцете му и побягна, освобождавайки и двете му ръце за точна стрелба, и той успя да изстреля къс откос с автомата си. Щастието му се усмихна и двама служители на „Кросбоу“ от двете страни на Пол Стоу паднаха поразени.
Хектор се извърна и стреля през отворената от тях междина. Белязаният изпусна автомата си и тръгна заднешком, стиснал гърлото си с две ръце. После падна по гръб, все така държейки се за гърлото. Хектор насочи вниманието си отново към бандитите пред себе си. Успя да изстреля къс откос, след който патроните в пълнителя му свършиха. Свали веднага празния пълнител, но преди да зареди нов, редицата на охранителите пред него се разпадна и хората се разпръснаха.
Повечето от тях побягнаха право към черния екип на Пади, който бе заобиколил отзад и в момента изскачаше на полесражението иззад другия ъгъл на склада. Хектор се усмихна мрачно на добрия си стратегически ход и остави на Пади да се оправя с оцелелите.
Сега насочи цялото си внимание към двамата, които бе дошъл да убие. Видя, че под прикритието на отстъпващата охрана Джони бе успял да изтича с Карл в ръцете до рейнджроувъра. Сега заобикаляше колата, за да остави Карл от другата страна. Метна го на задната седалка и се хвърли обратно към мястото на шофьора, за да седне зад волана.
Хектор се опита да се прицели в него. Но в същия миг обитателите на казармените помещения зад склада, изплашени от виковете и стрелбата, започнаха да изскачат от паянтовите постройки подобно на мравки от мравуняк, нападнат от пчели убийци. Хората на Пади ги подгониха отзад и засилиха паниката им до степен да побягнат право към бандитите и ужасените тайландски проститутки, мъчещи се да избягат от екипа на Хектор. Цялата тази тълпа премина пред полезрението на Хектор, точно между него и мишените му, което му попречи да се прицели.
Хектор се хвърли напред, разблъсквайки от пътя си истеричните негърки и пищящите им бебета, но тогава видя, че по никакъв начин не може да попречи на Джони да се измъкне с роувъра си.
Джони вече бе успял да отвори вратата и сниши глава, за да влезе в колата, в момента, в който Хекгор блъсна встрани чернокожа жена с дете във вързоп на гърба си и започна да стреля без задръжки с картечния си пистолет. Изпразни цял пълнител. Видя куршумите да се забиват в роувъра, да разтрошават стъклата на прозорците и да оставят следи в боята. Но проклетият дявол явно имаше ден — вече беше зад волана, без да бъде засегнат дори от един куршум, когато ударникът на оръжието в ръцете на Хектор удари в празна камера.
Джони запали двигателя и освободи спирачката. Дебелите колела захапаха пръста под машината и роувърът скочи напред по пътя към портала на летището.